Билкови чайове за лечение на кожни заболявания
Лекарствени сборове или чайове – species, могат да се получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори.
Те могат да бъдат приготвени и самостоятелно по следния начин: Растителните части се надробяват поотделно, като листата, стръковете и корите се нарязват на дребни части, а кожестите листа (напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах. Корените и коренищата се режат или се надробяват. Плодовете и семената се смилат или се оставят цели. Цветовете и дребните цветни кошнички се използват цели. След това се претеглят необходимите количества от всяка растителна част съобразно предписанието или рецептата и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста хартия или в подходящ съд. Така приготвеният чай трябва да представлява еднородна смес.
Използвани съкращения:
- Cortex – Cort. – кора
- Flores – Fl. – цветове
- Folia – Fol. – листа
- Fructus – Fr. – плодове
- Gemmae – Gem. – пъпки
- Herba – Hb. – трева, стрък
- Legumina – Leg. – боб, бобове
- Lichen – Lich. – лишей
- Radix – Rad. – корен
- Rhizoma – Rhiz. – коренище
- Semen – Sem. – семе
- Stipites – Stip. – дръжки
- Tubera – Tub. – грудки
- Turiones – Tur. – връхчета
Чайове, съдържащи ароматни билки, се съхраняват в тенекиени кутии.
Приготвените чайове могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употреба.
Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания, те се употребяват обикновено доста продължително време – един, два и дори повече месеца. При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една – две седмици.
При някои заболявания се препоръчва сменяща се терапия със сходни по действие, но различни лечебни растения – при бъбречни заболявания, при запек и др.
Ако се налага приготвените в домашни условия лекарства да се подсладят, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. Употребяват се обикновено захарен сироп или мед.
Rp. Tur. Pini | (борови връхчета) | 25.0 |
Fol. Juglandis | (листа от орех) | 25.0 |
Fl. Achilleae clypeolatae | (цвят от жълт равнец) | 25.0 |
Fr. Juniperi | (плод от хвойна) | 25.0 |
Hb. Asperulae | (стръкове от лазаркиня) | 25.0 |
Fol. Fragariae | (листа от ягода) | 25.0 |
Fol. Rubi fruticosi | (листа от къпина) | 25.0 |
Fl. Pruni spinosae | (цвят от трънка) | 25.0 |
Hb. Hyperici | (стръкове от звъника) | 40.0 |
Fol. Piantaginis | (листа от жиловлек) | 40.0 |
Fol. Urticae | (листа от коприва) | 40.0 |
Rad. Primulae | (корени от иглика) | 50.0 |
Hb. Agrimoniae | (стръкове от камшик) | 100.0 |
Hb. Rutae | (стръкове от седефче) | 100.0 |
Приложение. Прилага се при алергични кожни прояви от различен произход – хранителни, медикаментозни и др.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се поставя в 750 см3 вряща вода. Чаят се вари 3 мин, оставя се да изстине и се изпива на 3 пъти за един ден.
Rp. Hb. Thymi Serpylli | (стръкове от мащерка) | 20.0 |
Hb. Origani | (стръкове от риган) | 20.0 |
Fr. Juniperi | (плод от хвойна) | 30.0 |
Fol. Menthae piperitae | (листа от мента) | 10.0 |
Rad. Valerianae | (корени от дилянка) | 10.0 |
Fol. Juglandis | (листа от орех) | 20.0 |
Fl. Chamomillae | (цвят от лайка) | 30.0 |
Fl. Lavandulae | (цвят от лавандула) | 30.0 |
Hb. Basilici | (стръкове от босилек) | 20.0 |
Hb. Equiseti | (стръкове от полски хвощ) | 10.0 |
Приложение. Прилага се при нервна възбуда, невродермити, рахит.
Начин на употреба. Пет супени лъжици смес се запарва в 500 см3 вряща вода. Запарката се поставя във ваната за баня.
Rp. Fol. Urticae | (листа от коприва) | 20.0 |
Fl. Calendulae | (цвят от невен) | 20.0 |
Hb. Bidentis tripartitae | (стръкове от бутрак) | 20.0 |
Hb. Violae tricoloris | (стръкове от трицветна теменуга) | 40.0 |
Hb. Veronicae | (стръкове от великденче) | 20.0 |
Hb. Equiseti | (стръкове от полски хвощ) | 20.0 |
Fol. Juglandis | (листа от орех) | 20.0 |
Rp. Fol. Rosmarini | (листа от розмарин) | 10.0 |
Fl. Lavandulae | (цвят от лавандула) | 10.0 |
Hb. Thymi Serpylli | (стръкове от мащерка) | 30.0 |
Fl. Chamomillae | (цвят от лайка) | 30.0 |
Приложение. Прилага се при екзема.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се възварява в 1/2 л вода за 15 мин. В горещия извлек се накисва марля, която се налага върху болното място.
Rp. Rad. Bardanae | (корени от репей) | 20.0 |
Fl. Chamomillae | (цвят от лайка) | 20.0 |
Fol. Juglandis | (листа от орех) | 20.0 |
Fol. Urticae | (листа от коприва) | 10.0 |
Rad. Urticae | (корени от коприва) | 20.0 |
Приложение. Прилага се при пърхот и косопад.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се нагрява на водна баня за 30 мин. Отварата се използва само външно за втриване в корените на космите. Да не се пие!
Rp. Fl. Lavandulae | (цвят от лавандула) | 5.0 |
Hb. Origani | (стръкове от риган) | 10.0 |
Hb. Polygoni avicularis | (стръкове от пача трева) | 20.0 |
Fol. Rubi fruticosi | (листа от къпина) | 15.0 |
Cort. Quercus | (кори от дъб) | 50.0 |
Приложение. Прилага се при потене на краката.
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се загрява до кипене. След престояване 30 мин течността се прецежда. Последователно двете стъпала на краката се държат в тази течност по 15 мин.
Rp. Rad. Bardanae | (корени от репей) | 15.0 |
Rad. Inulae | (корени от бял оман) | 15.0 |
Fol. Juglandis | (листа от орех) | 15.0 |
Hb. Hyperici | (стръкове от звъника) | 15.0 |
Приложение. Прилага се при младежки пъпки.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се възварява с 250 см3 вода за 20 – З0 мин. Изпиват се по 2 – 3 чаени чаши чай на ден.
Билки, които се прилагат най-често от нашата народна медицина външно към водата за баня, са:
- Орехови листа – при рахит, като общоукрепващо средство и заедно с морска сол при някои кожни болести.
- Дъбови кори – при различни възпаления на кожата и сърбеж.
- Синапово семе – като ревулзивно средство при простуда и др.
- Хвощ и дъбови кори – при хемороиди.
- Борови иглички – при белодробни и бъбречни възпаления и в козметиката.
- Хвойна – при отпадналост след тежко боледуване, при сърдечно-съдови и нервни заболявания.
- Трина (последният откос от планинските ливади) – като стимулиращо дишането и кръвообращението средство и срещу сърбеж. С трина се правят и парни бани (болният вдишва парите от котел вряща вода с накисната трина, покрит като под палатка с черга или одеяло). Такива парни бани са опасни за деца и някои болни и трябва да се прилагат много внимателно.
На вашето внимание
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!