BETA
Билки и билкови сборове
Жълта тинтява – Gentiana lutea L.
Семейство
Тинтявови – Gentianaceae
Описание
Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Отначало растението образува само листна розетка и едва след третата година се развива до 1.5 м високо, изправено, неразклонено стъбло. Цялото растение е голо (без власинки), синьо-зелено. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3 – 7 двойки листа. Венчето е до 2.5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6 – 9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.
Разпространение
Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин. Поради хищническото ѝ събиране в миналото жълтата тинтява е застрашена от изчезване и затова е обявена за защитен вид. Събирането на корени от естествените находища е забранено.
Употребяема част
Използва се коренът (Radix Gentianae), който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, тъй като съдържа значително количество захари (около 20%).
Действие
Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по- силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода.
Билката тонизира цялата храносмилателна система – засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.
Приложение
Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използва при ревматизъм, подагра и малария.
Начин на употреба
Прилага се под формата на отвара, приготвена от 1/2 – 1 чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използват се и настойки във вино или ракия.
Други видове тинтява
В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои от които могат да се използват вместо жълтата тинтява самостоятелно или в комбинация с други горчиви растения.
Петниста тинтява (Gentiana punctata L.)
Тя е с жълти цветове, но с множество по-тъмни точковидни петна по венчето, което е петразделно, най-много до 1/4 от дължината си. Разпространена е нарядко из влажни каменливи места и скални поляни в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин. Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по-горчиви от тези на жълтата тинтява.
В българската народна медицина често се използват и тинтяви със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.
Синя тинтява (Gentiana cruciata L.)
Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни листа. Венчето е около 2.5 см дълго, на върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области на цялата страна. Този вид е едно от най-популярните растения в нашата народна медицина.
Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.)
Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно заострени. Венчето е 4 – 5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край горите във всички по-високи планини.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!
