Лайшманиоза

Лечение на кожната лайшманиоза

Използуват се 5-валентните антимонови препарати (Solustibosan, Gucantim), прилагани парентерално. За унищожаване на вторичната бактериална инфекция се дават антибиотици - парантерално и локално

Най-често се използуват следните препарати:

• Solusurmin (Solustibosan) - 20 % разтвор. Дневна доза при деца: до 7 години - 0,1 g/кг т.м.,  до 14 години - 0,08 g/кг т.м., над 14 години - 0,07 g/кг т.м. Лечението започва с постепенно покачващи се дневни дози от 1/3, 1/2, 2/3 до цялата лечебна доза в продължение на 3-4 седмици ежедневно, венозно.
• Glucantim - ампули по 5 ml (1,5 g действуваща субстанция). Дневна доза - 0,06 до 0,10 g/кг т.м., мускулно, ежедневно в продължение на 10-12 дни
• Monomycin - по 15 000 Ul/кg т. м. дневна доза, трикратно, мускулно. Лечебният курс е 7-9 млн. UI. Заедно с мускулните инжекции върху язвата се прилага 2-3 % мономицинова мас.
• Metacyclin - при деца от 5 до 12 години дневната доза е 7,5 mg/kg т. м., при усложнените случаи - до 15 mg/kg т. м. При възрастни дневната доза 0,6 g за неусложнените случаи и от 0,9 до 1,2 g за усложнените, взета в 3 - 4 приема. Лечебният курс е 10-12 дни.
• Aminochinol - за възрастни по 0,2 g 3 пъти дневно, 10-12 дни.

За лечение се използуват и други лекарствени средства - метронидазол, дехидроеметин, рифамитицин, като към последния L. aethiopica има най-висока чувствителност. Добър терапевтичен ефект in vitro дава аминоглюкозидът Paromomycin, който потиска растежа на амастиготните форми на L. tropica. Лайшманициден ефект има и препаратът Formycin B.

Локалното прилагане на 5-валентните антимонови препарати дава добри резултати.

Ако болният напусне ендемичния за лайшманиоза район, заболяването изчезва спонтанно за около една година без прилагане на каквато и да било терапия.