BETA
Билки и билкови сборове
Бял оман – Inula helenium L.
Семейство
Розоцветни – Rosaceae
Описание
Многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100 – 150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, отгоре с редки власинки, отдолу гъсто мъхесто влакнести. Приосновните листа са до 50 см дълги, елипсовидни или продълговато яйцевидни, заострени, към основата постепенно стеснени в дръжка, дълга почти колкото петурата. Стъбловите листа са по-дребни, 10 – 30 см дълги, продълговато яйцевидни; долните с къси дръжки, горните приседнали. Съцветията са кошнички с диаметър 6 – 7 см, разположени единично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Цъфти от юни до септември.
Разпространение
Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.
Употребяема част
Използват се корените с коренището (Radix Inulae, Rhizoma Inulae cum radicibus), събрани късно през есента или през ранна пролет.
Действие
Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие.
Приложение
Корените и коренището се използват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, белодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица. Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал (диарии, язва, гастрит и др.), стимулират апетита и подобряват храносмилането. Имат и жлъчегонно действие и могат да се използват при някои заболявания на жлъчните пътища.
В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и др.
Начин на употреба
За вътрешна употреба се приготвя отвара (1 супена лъжица ситно нарязани корени на 1/2 л вода), като варенето продължава 10 мин. От прецедената и изстинала отвара се взема по 1 супена лъжица 3 – 4 пъти дневно. Противовъзпалителното действие на дрогата в съчетание с известно противомикробно действие прави оправдано външното прилагане на отвара и воден извлек от бял оман за лечение на кожни заболявания (екземи, рани, язви, сърбеж, копривна треска и др.), възпаления на венците, зъбобол (гаргара). Препоръчват се мехлеми (напр. 1 част прах от корени в 10 части свинска мас или маслиново масло).
Известно е „омановото вино“ (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7 – 8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!
