Отравяния с лечебни растения

Макар че са носители на безспорни полезни свойства, лечебните растения могат да станат причина и за по-леки или по-тежки, а понякога и за фатални отравяния. Според статистиките лечебните растения се нареждат всред първите 7 най-чести причини за отравяния, а при децата под 5-годишна възраст те са начело в списъка на причинителите на отравяния. Днес около 1 на 10 случая на отравяния е свързан с растения.

Възможностите за настъпване на отравяния с растения са разнообразни. Най-чести са отравянията всред децата, които, привлечени от ярките и красиви плодове, семена, цветове на някои растения, от свежите листа, сочни корени и пр., ги консумират, вземайки ги за близки по вид неотровни растения. У възрастните интоксикациите с лечебни растения се дължат най-често на предозиране, на употреба на големи количества от приготвени от лечебни растения отвари, запарки, настойки и пр. или на неконтролирано, продължително използване на такива препарати. Не са редки случаите на сбъркване на лечебни растения със силно отровни, близки по външен вид растения. Разбира се, съществуват, макар и рядко, и случаи на умишлена употреба на големи дози с цел самоубийство или, съвсем рядко, убийство. Понякога отравяния могат да настъпят при консумиране на месо или мляко от животни, които са яли отровни растения.

Трябва да се знае, че лечебните растения съдържат високоактивни в биологично отношение вещества. Неправилно е твърдението на някои хора, че докато синтетичните химични вещества, използвани като лечебни средства, са силно действащи, опасни, то лечебните растения са безвредни, безопасни. Достатъчно е да споменем, че едни от най-силните отровни вещества – стрихнин, морфин, аконитин, никотин, кокаин и много други, са изолирани от растения.

Пътищата на проникване на отровните вещества от растенията в човешкия организъм са различни. Най-често отравяния настъпват при приемане през устата на свежи части от растения или на извлеци, запарки, отвари и пр., приготвени от изсушена дрога. Понякога могат да настъпят местни увреждания при допир на кожата с кори, листа или цветове на отровни растения. Такива прояви на „изгаряне“, на възпаление на кожата, дори поява на мехури могат да възникнат при съприкосновение с лютиче (Ranunculus acris L.), сибирски девесил (Heracleum sibiricum L.), божика (бясно дърво) (Daphne mezereum L.) и др., както и при използване на отвара от цветовете на многогодишен пролез (Mercurialis perennis L.), на бяла съсънка (Anemone nemorosa L.) и др. Възможни са отравяния (най-често професионални) при вдишване на разпрашени частици от отровни растения (чемерика, хмел и др.).

Активно действащите вещества на отровните билки са с най-различна химична природа. Най-често това са алкалоиди (съдържащи се напр. в листата на тютюна, в цветовете и плодовете на мака, в стръковете на бучиниша, в корените на лудото биле и т.н.). С дъбилните вещества (танините) алкалоидите образуват утайки, които не могат да се резорбират. На това свойство почива използването на танини (силен чай, гъсто кафе, танин и др.) при лечение на отравяния с алкалоидоносни растения.

Гликозидите са честа причина за отравяния с някои растения, в които се съдържат. На тези вещества се дължат полезните свойства, но и отравянията с такива растения: червен напръстник (Digitalis purpurea L.), вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh), момина сълза (Convallaria majalis L.), горицвет (Adonis vernalis L.), кукуряк (Helleborus odorus W. et K.), зокум (Nerium oleander L.) и др.

Някои растения съдържат гликозиди, които при разпадането си образуват горчични (синапени) масла. Други съдържат цианогликозиди, които при разпадането си образуват силно токсичната циановодородна киселина.

Особен вид токсични вещества с гликозидна природа са сапонините. Някои от тях са силно дразнещи храносмилателния канал вещества, други са силни хемолитични отрови (предизвикват разрушаване на червените кръвни телца). Някои сапонини със стероидна структура могат да се превръщат в активни вещества с близка до половите хормони активност. Употребата на растения, съдържащи подобни сапонини, може да доведе до нарушения на половата функция.

Някои растения съдържат етерични масла, на които могат да се дължат токсичните свойства. Значение за отравянията с лечебни растения може да имат някои органични киселини (циановодородна, оксалова и др.). Лактоните, съдържащи се в лютичето, в дивия пелин и др., багрилните вещества, съдържащи се в елдата, в звъниката, в семената на памука, също могат да имат токсично действие.

Голямо значение за отравянията с някои растения имат т.нар. токсоалбумини – вещества с белтъчен характер и със силно токсични свойства. Такива вещества се съдържат в семената на рицина (Ricinus communis L.) и в бялата акация (Robinia pseudoacacia L.).

Редица фактори оказват влияние върху образуването и натрупването на активни вещества и следователно върху токсичността на лечебните растения – географска ширина, надморска височина, състава на почвата, метеорологични условия, фази в развитието на растението, време на събиране и пр.

Различно е съдържанието на токсични вещества в различните части на растенията. Например при чемериката (Veratrum album L.) и самакитката (Aconitum napellus L.) отровните вещества са в коренището, при напръстника – в листата, при къклицата – в семената и пр.

Важно е да се знае как се отразява сушенето на дрогите върху съдържанието на токсичните вещества. Повечето растения, които съдържат алкалоиди, запазват токсичността си при сушене. Растенията, съдържащи сърдечно активни гликозиди, обикновено при сушене загубват значителна част от активността си (напр. листата на момината сълза). Растенията, съдържащи летливи активни вещества (напр. лютикови), губят активността си при сушене. При изсушаване настъпват промени в състава на някои активни вещества, в резултат на което могат да се образуват нови токсични вещества.