Приготвяне на лекарства от лечебни растения в домашни условия

Лечебните растения, които не съдържат отровни и силно действащи вещества, могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение при домашни условия. Начинът на приготвяне зависи от химичния състав на действащите вещества, от тяхната разтворимост в различни разтворители (вода, спирт и др.), от вида на използваните растителни части (цветове, листа, кори, корени, коренища, семена и др.). Най-често и широко прилагани лекарства във всеки дом са прясно приготвените водни извлеци, наричани запарки и отвари. Листа, цветове и други растителни органи, от които лесно се извличат действащите вещества, обикновено се приготвят във вид на запарки. От листата изключение прави мечото грозде, от което се приготвя отвара. По-твърдите растителни части, като кори, корени, коренища и др., се приготвят под формата на отвари.

За приготвяне на запарките и отварите растителните части се надробяват, тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действащите вещества. Обикновено големината на частиците на листата, цветовете и тревите не трябва да е над 5 мм (за листата от мечо грозде и други кожести листа – не по-големи от 1 мм); стъблата, корите, коренищата и корените – не по-големи от 3 мм; плодовете и семената – 0.5 мм.

3апарки – infusa, се приготвят по следния начин: Надробената билка се поставя в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с предписаното количество вода, която за препоръчване е да има стайна температура. Съдът се затваря с капак и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 15 мин при често разбъркване. Снема се от водната баня и се оставя да престои не по-малко от 45 мин, след което се прецежда през плат, билката се изстисква и течността се прецежда отново през памук. Долива се с вода до предписания обем. Ако се налага запарката да се приготви бързо, нагряването на водна баня продължава 25 мин, след което извлекът се охлажда изкуствено. Когато се приготвят водни извлеци от билки с обем от 1 до 3 кг, времето за нагряване на водна баня за запарките се увеличава до 25 мин. Най-често от 10 г надробена растителна суровина се получава 100 см³ запарка. Ако след прецеждането течността е по-малко, необходимо е да се долее до 100 см³. Запарки и отвари от горицвет, момина сълза, корени и коренища на иглика и дилянка се приготвят в съотношение 10:300.

При приготвяне на запарка, ако липсва водна баня, може да се постъпи по следния начин: Оситнената билка се поставя в емайлиран съд, залива се с кипяща вода и се оставя върху топла печка в продължение на 15 мин. Внимава се запарката да не кипне. Снема се oт печката, охлажда се и се прецежда през марля или тънка тъкан. Повечето чайове се приготвят по този начин. Долива се с вода до определения обем. Понякога се препоръчва приготвянето на запарката да става по студен начин. Тогава смляната билка се поставя в емайлиран съд, залива се със съответното количество преварена и изстудена вода, затваря се с капак и се оставя да престои от 4 до 12 часа, след което се прецежда през няколко пласта марля или тънка тъкан.

Отвари – decocta, представляват водни извлеци, получени след по-продължително нагряване на водна баня. Надробената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд, залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 30 мин при непрекъснато разбъркване. Отварата се охлажда на стайна температура 10 мин, след което се прецежда, като се изстисква растителният материал и се долива с вода до предписания обем. Отвари, приготвени от листа на мечо грозде, дъбова кора, коренище на кървавиче и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след снемане на съда от водната баня. Отварата от листа на сена се прецежда след пълното ѝ охлаждане. По принцип като отвари се приготвят извлеци от по-плътни растителни части, като кори, стъбла, корени.

Едно от главните изисквания към запарките и отварите е да се приготвят по възможност ежедневно или да се съхраняват на тъмно и прохладно място или в хладилник, но не повече от 3 денонощия, тъй като бързо се развалят.

Запарки и отвари от силно действащи растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание, а при липса на указания трябва да се взема 1 тегловна част от дрогата и 400 обемни части вода.

В медицинската практика лечебните растения се употребяват и под други лекарствени форми, като настойки, екстракти, сокове, лапи и др.

Настойки – tincturae, са течни спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от растителни суровини, получени без нагряване. Най-често се приготвят със 70° или 40° спирт. Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд, обикновено стъклена бутилка или буркан, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да престои 7 денонощия. При приготвянето на не силно действащи настойки е прието съотношението между растителната суровина и готовата тинктура да е 1:5. Например от 100 г растителна суровина трябва да се получат 500 см³ настойка (тинктура). След седмица настойката се отлива, добре се изстисква растителната част и се прецежда през тънък плат или през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават вкуса и миризмата, характерни за изходната суровина.

В домашни условия не трябва да се приготвят настойки от отровни или силно действащи лечебни растения. Би трябвало да се знае, че при тях съотношението между растителната суровина и готовата настойка е 1:10.

Настойките могат да се съхраняват по-продължително време. Те се употребяват в по-малки количества, обикновено на капки.

Екстракти – еxtracta, представляват концентрирани извлеци от растителни суровини. В зависимост от консистенцията те биват: течни екстракти (extracta fluida), гъсти екстракти (extracta spissa), сухи екстракти (extracta sicca) – със съдържание па влага не повече от 5%. Методът на тяхното приготвяне е по-сложен и не се препоръчва приготвянето им при домашни условия.

Лапи – cataplasmata, ситно смлените или счукани части от лечебни растения се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, която се намазва върху тензухена кърпа. След налагане върху съответното място лапата се покрива с по-плътна кърпа. Най-често прилагани са лапите от синапено брашно, които се приготвят с хладка вода (с температура около 30°С). Синапеното брашно за малки деца и хора с по-чувствителна кожа се разрежда с пшеничено брашно и едва тогава от него се приготвя лапа.

Лекарствени сборове или чайове – species, могат да се получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори.

Те могат да бъдат приготвени и самостоятелно по следния начин: Растителните части се надробяват поотделно, като листата, стръковете и корите се нарязват на дребни части, а кожестите листа (напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах. Корените и коренищата се режат или се надробяват. Плодовете и семената се смилат или се оставят цели. Цветовете и дребните цветни кошнички се използват цели. След това се претеглят необходимите количества от всяка растителна част съобразно предписанието или рецептата и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста хартия или в подходящ съд. Така приготвеният чай трябва да представлява еднородна смес.

Чайове, съдържащи ароматни билки, се съхраняват в тенекиени кутии.

Приготвените чайове могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употреба.

Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания, те се употребяват обикновено доста продължително време – един, два и дори повече месеца. При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една – две седмици. При някои заболявания се препоръчва сменяща се терапия със сходни по действие, но различни лечебни растения – при бъбречни заболявания, при запек и др.

Ако се налага приготвените в домашни условия лекарства да се подсладят, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. Употребяват се обикновено захарен сироп или мед.