Алфа1-кисел гликопротеин

0,72 - 1,3 g/l (Станкушева, 1981 - 67 здрави)

0,36 - 0,83 g/l (Giba - Geigy, 1979)

9,8 - 24,4 μmol/l (Rauen et al., 1982)

Алфа-1-кисел гликопротеин (AGP) или орозомукоид (ORM) е гликопротеин с големина 41-43-kDa и pH от 2.8 до 3.8. Пептидната част е единична верига от 183 аминокиселини с два дисулфидни моста. Въглехидратната компонента представлява 45% от молекулното тегло, прикрепена под формата на пет до шест силно сиалирани комплексни-N-свързани гликани. AGP е един от основните протеини в острата фаза при хора и други бозайници. Като повечето протеини на острата фаза, неговата серумна концентрация се увеличава в отговор на системно увреждане на тъканите от възпаление или инфекция и тези промени в концентрациите на серумния протеин са свързани с повишаването на чернодробния синтез. Експресията на AGP гена се контролира от комбинация от основните регулаторни медиатори, тоест глюкокортикоиди и цитокиновата система, включваща предимно интерлевкин -1 бета (IL-1 бета), тумор некрозис-алфа фактор (TNF алфа), интерлевкин-6 (IL-6) и интерлевкин-6 свързани цитокини. Сега е установено, че отговора на острата фаза може да се осъществи в извън чернодробните клетъчни структури и може да бъде регулиран от възпалителни медиатори, както се наблюдава в хепатоцитите. Биологичната функция на AGP остава неизвестна; описани са обаче редица дейности с възможно физиологично значение, като различни имуномодулиращи ефекти. AGP има също способността да се свързва и да носи много основни и неутрални липофилни лекарства от ендогенни (стероидни хормони) и екзогенен произход - описани са един до седем свързващи местав молекулата му. AGP може също да свързва кисели лекарства като фенобарбитал. Доказано е че имуномодулиращата, както и свързващата активност на AGP са най-вече зависими от въглехидратния състав. Използването на AGP трансгенни животни дава възможност да се адресира ин виво, функционалността на чувствителните елементи и тъканната специфичност, както и ефектите на лекарства, които се свързват с AGP и ще бъдат полезен инструмент за определяне на физиологичната роля на AGP.