Патологични отклонения в някои белодробни показатели

Ранна (предклинична) обструкция на дихателния поток в малките дихателни пътища (бронхоспазъм или колабиране) 

Долавя се с помощта на следните методи и показатели:

• Намаление (< 0,80) на динамичния комплайнс (C_L dvn / C_L stat) при наднормена фреквенция (f > 60). Приема се за достоверен показател.
• Патологична хелиево-кислородна дебит-обемна крива (дишане на газова смес - 20 % О₂ и 80 % He). При сравняване с дебит-обемната крива при дишане на атмосферен въздух разликите, т. е. ΔМЕД₅₀ и ΔМЕД₂₅, между двете дебит-обемни криви намаляват (> 0,20), а изоволюмът (V_ISOV) се увеличава (обемът, където се пресичат в терминалната си част двете дебит-обемни криви). Тези диагностични ефекти се обясняват от различния вискозитет и плътност на He и O₂ и от вида на въздушния поток (ламинарен и турбулентен).
• Нарастване на обема на затваряне (ОЗ/ВК, % и КЗ/ТБК, %) при експирация и на блокирания газ (БлГ/ВК, % и БлГ/ТБК, %). Той зависи от възрастта

Клинично проявена обструкция на потока в малките дихателни пътища

При него се намаляват максималните моменти дебити (МЕД₇₅, МЕД₅₀, МЕД₂₅) и максималните средни експираторни дебити (МСЕД_25-75 и МСЕД_75-85),удължено е средното транзитно време (МТТ).

След положителни бронходилататорни тестове (повишеиие над 15 % или 20 % от изходното ниво) моментните дебити и по-специално МЕД₅₀ имат предимство пред средните максимални експираторни дебити (МСЕД_25-75 и МСЕД_75-85) за установяване на реверзибелна обструкция.

При добре проявена бронхиална обструкция и особено когато се засегнат бронхи с диаметър над 4 mm, намаляват:

• ФЕО₁ спрямо теоретичния (между 92 и 80 % - лека обструкция, между 80 и 65 % - средна и под 65 % - тежка)
• тестът на Тифно (зависи от възрастта)
• МЕД₅₀ / ВК_теор. < 0,9
• SG_AW

А се увеличават:

• ОО
• ФОК
• ТБК
• ОО/ТБК, %
• ФОК/ТБК, %
• tФВК< и др.

Тестът на Тифно се намалява, когато обструкцията засегне дихателни пътища около и по-големи от 4 mm в диаметър. Тогава са налице и спирографските синдроми.