цитокини

Цитокините са гликопротеини, които оказват регулиращо въздействие върху контрола на растежа и диференциацията на клетките, особено на тези от хемопоетичната система (кръвотворене, защитна функция и др.).

1. Интерферони (IFN)

• IFN-α: левкоцитен интерферон (образува се от левкоцитите)
• IFN-β: фибробластен интерферон (образува се от фибробластите)
• IFN-γ: имунен интерферон (образува се от Т-лимфоцитите)

Действие на интерфероните

• Имунологична активност: активиране на макрофагите, естествените клетки-убийци (NK), цитотоксичните Т-лимфоцити и др.
• Противовирусна активност: например при лечение на хронични вирусни хепатити В и С
• Противотуморна (антипролиферативна) активност, например при лечение на косматоклетъчната левкемия, папиломатозата на ларинкса, миелопролиферативните заболявания и др.

Странични действия, наблюдавани при лечение с интерферон

• Грипоподобни симптоми, като главоболие, втрисане, температура, миалгия, разбитост, астения
• Повишаване на трансаминазите
• Хипотония, ритъмни нарушения
• Анемия, тромбоцитопения и др.

2. Интерлевкини (IL)

Това е сборно понятие, обединяващо известните досега 12 регулаторни протеина (интерлевкин 1 (IL-1), интерлевкин 2 (IL-2), интерлевкин 3 (IL-3), интерлевкин 4 (IL-4), интерлевкин 5 (IL-5), интерлевкин 6 (IL-6), интерлевкин 7 (IL-7), интерлевкин 8 (IL-8), интерлевкин 9 (IL-9), интерлевкин 10 (IL-10), интерлевкин 11 (IL-11), интерлевкин 12 (IL-12)), които осъществяват комуникацията между различните лимфоцити, гранулоцити и макрофаги (активиране, пролиферация и диференциация на лимфоцити, активиране на гранулоцити и макрофаги и др.). Тъй като броят на синонимите е прекалено голям, тук се избягва тяхното споменаване. IL-2 повлиява диференцирането на лимфоцитите от периферната кръв в лимфокин-активирани клетки-убийци (LAK-клетки), които лизират туморната тъкан, без да разрушават здравата. Лечението с тези клетки е силно токсично. При терапия с „туморинфилтриращи лимфоцити“ (TIL) от туморния материал на пациентите се изолират Т-лимфоцити, които се активират от IL-2 и се реинфундират обратно.

Страничните действия при лечение с интерлевкини са подобни на тези при лечение с интерферон (вж. по-горе).

3. Растежни фактори на миелопоезата – фактори, стимулиращи колониите от клетки (CSF)

• GM-CSF: гранулоцито-макрофагеален-CSF
• G-CSF: гранулоцитен-CSF
• M-CSF: макрофагеален-CSF
• ЕРО: еритропоетин

Примерни терапевтични приложения на растежните фактори на миелопоезата

• Лечение на анемията при бъбречни заболявания и при туморни процеси с ЕРО
• Лечение на подтискането на костния мозък от цитостатици с GM-CSF и G-CSF (при него са налице експанзия на предшествениците на миелоидните клетки и скъсяване на постмитотичното узряване от 5 дни на 1 ден)

4. Туморнекротизиращи фактори (TNF)

• TNF-α се образува от макрофагите/моноцитите
• TNF-β се образува от лимфоцитите

Туморнекротизиращите фактори могат да доведат до хеморагична некроза на тумора без засягане на здравата тъкан. Терапията е относително токсична.

Страничните действия на терапията с TNF са подобни на тези при терапията с интерферон.