астма

внезапен пристъпен задух; бронхиална астма: алергично заболяване, протичащо с пристъпи на експираторен задух поради нарушена бронхиална прохо­димост; карднална аст­ма: пристъпен задух съпроводен с повърхностно и учестено дишане; най-често възниква през нощта; болните заемат принудително високо положение в леглото; дължи се на белодробен застой при сърдечни заболявания с недостатъчност на лявата камера

Бронхиалната астма е заболяване, което се характеризира с епизодично повишаване на съпротивлението или обструкция спрямо въздушния поток в дихателните пътища с пристъпи на затруднено издишване и типична клинична проява - свирене в гръдния кош. Налице е най - често алергична реакция и винаги бронхиална хиперреактивност. Бронхиалната астма е заболяване, което се характеризира с епизодично повишаване на съпротивлението или обструкция спрямо въздушния поток в дихателните пътища с пристъпи на затруднено издишване и типична клинична проява - свирене в гръдния кош. Налице е най - често алергична реакция и винаги бронхиална хиперреактивност. Бронхиалната астма е често срещано заболяване, особено в индустриално развитите страни. Тя се наблюдава по - често отколкото ракът, туберколозата и ревматизма. Заболяването започва най - често преди 10 - тата година. В тази възраст момчетата боледуват по - често от момичетата /4:1; 3:1/. В по - късна възраст честотата е приблизително равна при мъжете и жените. За възникването на бронхиална астма играят роля множество фактори, част от които не са добре изяснени: Алергични фактори - имат значение при 70-90% от болните с бронхиална астма. Според вида и пътя на проникване алергените се разделят на външни и вътрешни. Клинични форми: според водещата причина и имунологичен механизъм бронхиалната астма се разделя на: 1. Атопична бронхиална астма - с водеща роля на външни алергени. Най - честите антигени са домашен прах, полени, пух и перушина и др. Тази форма на бронхиална астма се среща предимно при лица под 35 годишна възраст /най - често у деца и юноши/.  2. Инфекционно - алергична бронхиална астма - етиологична роля играят инфекциозни процеси в дихателните пътища, най - често в горните, по - рядко в периферните бронхиектазии или в други органи /пиелит, холецистит/ 3. Смесена бронхиална астма: установяват се данни както за атопична, така и за инфекциозно - алергична бронхиална астма. 4. Други форми: "аспиринова" астма; провокирана от физически усилия астма и др. Клинична картина - най - характерната проява на бронхиалната астма е астматичния пристъп, израз на настъпилата бронхиална обструкция. Най - често се развива внезапно, а по - рядко се предхожда от продромални явления /вазомоторна реакция с обилна, водниста секреция от носа, често кихане, сухост в носа/, кашлица, хриптене, хъркащо дишане, вегетативни прояви и др. Приет е международен консенсус за лечение на бронхиална астма, който е въведен и в България. Лечението на бронхиална астма е успешно, особено ако се започне веднага след ранно поставена правилна диагноза. Кардиална астма: Проявява се с: 1. пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята). 2.суха, дразнеща кашлица; 3.бледост, изпотяване, цианоза по устните; 4.сърцебиена; 5.неспокойствие, страх. При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи. Рентгенографията на белите дробове показва интерстициален оток. Чрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност. Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.