Анорексията – болестта на младите

Анорексията, известна и като болестта на младите заради особеността си да покосява предимно хора до 25-годишна възраст, вече се оказва, че съвсем не е само момичешко заболяване.

През последните две-три години тя удря все повече момчета, като броят им непрекъснато се увеличава, съобщи проф. д-р Донка Байкова, член на Националния център по диететика и хранене. От общо 200 000 засегнати от нея, над 20 000 са момчета, уточни лекарката. Тя е убедена, че броят на пострадалите от фиксидеята за слаба фигура са значително повече. Те обаче се прикриват усърдно, докато истината не излезе наяве, не стигнат до лекарския кабинет и не влязат в регистъра на заболяването.

Болезнената мания да си с фина фигура засяга хората най-вече между 15 и 25 години.

В последните години мъжете стават все по-суетни и в стремежа си да имат изваяно тяло започват драстични диети, които преминават в пълен глад. Изключването на групи храни от менюто, усърдните тренировки във фитнеса и приемът на диуретици и хапчета за отслабване са първите сигнали за анорексия и при дамите, и при силния пол.

Първото, което правят засегнатите и при двата пола, е, че спират да ядат месо, а след това яйца и мляко. Това са все продукти, наситени с ценния белтък, който е така важен за физическото и психическо развитие не само на подрастващите, но и на зрелия човешки организъм, обясни проф. Донка Байкова.

След тези продукти в черния списък попадат хлябът, зърнените и тестените храни. След някоя-друга седмица отслабващите минават само на плодове и зеленчуци, докато постепенно и неусетно и за самите тях стигат до пълен глад. Минат ли три дни, през които младежите не са сложили и залък в устата си, апетитът и чувството за глад изчезват. Оттам нататък може да мине дори седмица и повече, в които те да не хапнат нищо. Постепенно храносмилателната система се изнежва, стомахът и червата отказват да поемат каквото и да е ядене, дори най-ниско калоричния и лесно смилаем продукт. След всяко мъчително преглъщане следва неудържимо повръщане, което допълнително обезводнява и без туй изтощения и обезводнен организъм.

Родителите и най-тясното домашно обкръжение са тези, които могат да усетят не само симптомите, но и началната фаза на заболяването. Те обаче трябва да наблюдават особено внимателно, тъй като тази болест е страшна и с това, че пациентът дълго време я прикрива, имитирайки хранене или ситост. Някои дори навличат дебели дрехи върху себе си, за да прикрият кльощавостта си.

Както и при останалите заболявания, колкото по-рано анорексията бъде открита, толкова по-успешно е лечението ѝ. Тя обаче не минава нито за ден-два, нито за седмица, нито за месец. Лечението ѝ продължава понякога с години.

Тя удря най-напред хормоналния баланс. С първите рязко свалени килограми месечният цикъл на момичетата става нередовен, а след това изчезва. Това е тревожен сигнал, по който една майка може да познае, че дъщеря ѝ е анорексичка. Момчетата обаче са по-трудно уловими. Затова родителите трябва добре да оглеждат тялото на тийнейджъра си, да следят теглото му, че дори, ако се наложи, да мерят обиколките му със сантиметър“, съветва д-р Байкова. Освен по щръкналите кокалчета болестта може да се познае и по сухата кожа, падащата коса, студените ръце и перманентното чувство за студ, което съпътства болните. Болните от анорексия имат още ниско кръвно налягане и забавен пулс. За да заблудят околните, младежите се навличат с по-няколко блузи и пуловери, с които прикриват чезнещото си тяло.

Анорексията уврежда цялата храносмилателна система, причинява анемия и води до безплодие.

Хроничното недохранване рязко понижава нивата на кръвната захар, което предизвиква тежки депресии, апатия и психологични отклонения. В по-напреднал стадий болестта атакува сърдечно-съдовата система и мозъчната кора.

Лечението на хранителните разстройства е едно от най-сложните, отбелязва д-р Байкова. „Болните от анорексия са най-тежките ми пациенти. В много от случаите те са некомуникативни, неадекватни и не възприемат какво им се говори“, допълва тя. Затова комбинацията между психотерапията и лечението при диетолог е задължителна. Понякога се налага спешно постъпване в болница, особено в по-тежки случаи. Болните се захранват като бебетата. Те трябва да възвърнат навика си да преглъщат, а стомахът им да започне да храносмила пак. В началото пият от сламка, приемат съвсем малки количества храна – по един жълтък или малко парче месо. След това започва редуването на белтъчини, въглехидрати, зеленчуци. Следващата стъпка е смесването на различни групи продукти, например порция месо и картофи. Ако няма усложнения, пациентите започват постепенно да увеличават калориите в менюто си и да качват килограми. „Два килограма на месец са истински успех“, уточнява д-р Байкова. В случай че болестта е увредила тежко храносмилателната система обаче, по време на захранване могат да настъпят сериозни усложнения. Затова не бива да се прибягва до самолечение или терапия по книга вкъщи заради срам от околните. Диетолозите и психолозите са тези, които помагат в екип за преодоляване на анорексията.