България – самоубийства от люлката до гроба

Икономическата криза вкисва българина повече от другите европейци, сочи изследване на Евробарометър. Сред щастливите нации се нареждат холандци, ирландци, финландци, белгийци и англичани.

На въпроса „Колко често през последния месец се чувствахте щастлив?“ 80 на сто от холандците дават следния отговор: през цялото време или през по-голямата част от него. Българите са в дъното на класацията: на двама щастливецът е по-малко от един.

Полет над кукувиче гнездо

Според същото изследване в повечето страни депресията е най-разпространеният проблем, но кризата трови по-често живота на българите, отколкото на другите европейци. Защо е така?

Държавата се опитва да отговори пред европейските институции с... документи. Два от тях са Националната политика за психично здраве (2006 – 2011) с цел „промоция на психичното здраве и борба със стигмата на психично болните“. И Национална програма за суицидопрофилактика (2010 – 2016), която трябва да намали опитите за самоубийство. Само че първата програма не е финансирана от 2007 г., а втората още не е приета. Така България едновременно държи две последни места в ЕС: хем гражданите ѝ са най-големите черногледци, хем държавата няма стратегия за психичното здраве, казва д-р Михаил Околийски от Националния център за опазване на общественото здраве.

Имаше една вълна на ентусиазъм сред държавните институции до приемането на България в ЕС, припомня пък д-р Христо Хинков от Националния център за опазване на общественото здраве. И тя се надигна както под натиска на Амнести интернешънъл, така и заради напъна да покажем пред Европа, че следваме стандартите ѝ. За съжаление напънът забуксува с влизането в Евросъюза, категоричен е специалистът.

Всеки втори опит е успешен

И порочният кръг пак се затваря: България е с най-висок дял на успешните опити за самоубийство заради всекидневния стрес, уточняват експертите. Изследване на Центъра за обществено здраве сочи, че всеки ден едно дете прави опит, а двама възрастни успяват да сложат край на живота си. При около 1700 регистрирани опита за самоубийство, между 800 и 900 стигат до необратимия край, т.е. всеки втори успява. За сравнение – средното съотношение в ЕС е 1 към 10. Най-възрастният самоубиец в България през 2010 г. е бил на 97 години, а най-младият – само на 8.

България води и в друга класация: по нетолерантност към проблемите на хората с психични разстройства. Българите са в топ 3 след Литва и Латвия по пренебрегване на проблемите на психоболните. Най-толерантни са в скандинавските страни и в Кипър.

Иван Фишер, който доскоро наблюдаваше Източна Европа в Амнести интернешънъл, припомня филма за българските домове за хора с умствени увреждания. По Евронюз показаха българските домове за психично болни след доклад на правозащитната организация. Тогава държавата не правеше нищо друго, освен да организира безсмислен трансфер на хора от дом в дом, без да се съобразява с диагнозите. Логично резултатите бяха със съмнително качество. Според доклада на Амнести от 2002 г. болните от„складовете за хора“ чезнат в шокиращи условия.

Истинска пародия

Девет години по-късно оценката отвън е близка. Друга международна правозащитна организация – Mental Disability Advocacy Center, сигнализира, че за 10 години българската държава не е изпълнила нито една европейска препоръка за реформи в опазването на психичното здраве, въпреки поетите ангажименти.

Ударено е дъното и е време държавата да сложи точка на пародията, наречена грижа за психичното здраве на българина, обобщават специалистите. Докато това не се случи, българинът ще продължава да крие от съседа, че има психични проблеми, за да не бъде отхвърлен от обществото. Душевноболните ще бъдат поставяни в рамка, която не заслужават. А онези, на които в един момент животът им идва в повече, ще правят най-лесния избор: ще посягат на него.