Далтонизмът е диагноза без лечение
Дефектът е наследствен – предава се с Х-хромозомата, най-често от майката – носител на гена, към сина
В първите 4 месеца след раждането бебетата виждат света черно-бял и с някои нюанси на сивото като на стара фотография. След това постепенно се формира така нареченото цветно зрение. Детето започва да вижда цветове, а по-късно се учи да ги назовава.
„Цветоусещането е една от основните функции на зрителния анализатор – това е способността на окото да възприема лъчи с различна дължина като различни цветове. Основните цветове в природата се сливат помежду си и така правят цялата палитра. Тази функция на окото е изключително важна дори за животните, защото благодарение на това те оцеляват и различават дали един плод е узрял или не е“, обяснява офталмологът доц. Руска Христова, началник очна клиника в болница „Царица Йоанна“ в София.
Благодарение на ретината окото различава около седем милиона цвята и оттенъци. Възприемащият апарат на очите съдържа само три типа пигмент, които са чувствителни към червено, зелено и синьо. Това, че виждаме света много по-пъстър, е резултат от смесването на тези цветове. Когато обаче клетките, които отговорят за възприемането на цветовете са „дефектни“, човек не различава някои нюанси. Това се случва, ако някой от пигментите отсъства или е в недостатъчно количество.
„Изключение е човек да вижда само черо-бяло. Това е генетично обусловена, много рядка аномалия. През дългогодишната си практика аз въобще не съм виждала подобен случай“, твърди доц. Христова. Според статистиката едва 0.1 процента от хората страдат от подобен дефект.
„В повечето случаи просто цветоусещането е по-слабо – по-трудно се възприема червеният или зеленият цвят. Или пък не виждаме тяхната яркост. Ако червено, зелено и синьо са еднакво осветени, те може да се възприемат за един цвят. Ако пък имат еднакъв примес на белия цвят, въпреки че са различни цветове, от далтонистите се възприемат като един“, обяснява доц. Христова.
Дефектът е наследствен
Окото е най-чувствително към оранжево, червено, зелено и жълто. Затова педиатрите препоръчват първите играчки на детето да са в тези цветове. Другият набор от предмети за малчугана може да е в нюанси на синьото и виолетовото. Дрънкалките на детската количка се закачат на разстояние 30 – 50 см от очите му – по средата висят оранжеви и зелени, а в края червените, жълтите, светлосините, съветват педиатри. Това се прави за тренинг. Ако обаче детето не различава някой цвят, с това упражнение няма начин да се научи да го познава. Това няма да се случи и по-късно, защото увреждането на цветното зрение е генетично.
Изключително рядко човек е напълно „сляп“ за тези цветове. Науката твърди, че практически е невъзможно да не виждаме например синия или виолетовия цвят.
Далтонизмът е наследствен дефект – предава се с Х-хромозомата, най-често от майката – носител на гена, към сина. Затова, ако майката е далтонист, е добре още на 3 – 4-годишна възраст да се провери и цветното зрение на детето. Жените са привилегировани и едва половин процент са засегнати, докато при мъжете процентът е 8.
Ако няма никакви данни, че детето не различава цветовете, дефектът обикновено се открива в детската градина.
„При мен на консултация доведоха малчуган, който упорито рисуваше стебло, листенца и главичка на кокиче в един цвят и твърдеше, че ги прави такива, каквито са в действителност“, спомня си доц. Христова. След преглед на зрението със специалните цветни таблици се оказало, че детето наистина е далтонист.
Това е диагноза без лечение. Затова е важно щом далтонизмът се установи, родителите да насочат детето към занимания и професия, при които това не пречи, съветва доц. Христова.
„Далтонистите не могат да работят в химични и биохимични лаборатории, в патохистология, където се гледат препарати с различно оцветяване. Не ги приемат да учат в някои професионални училища, в полицейски школи, не могат да станат и професионални шофьори.
Най-популярното и често нарушение на цветното зрение обаче не пречи на тези хора да станат шофьори любители. Документът се издава след специализиран преглед в Транспортна болница“, обяснява доц Христова.
- Етикети:
- Рубрики: