Грейпфрутът помага срещу диабет

Нарингенинът увеличава чувствителността на тялото към инсулина

Грейпфрутът (Citrus paradisi, райски цитрус) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви (Rutaceae). Популярното му название грейпфрут се дължи на неправилното класифициране на плодовете му като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан.

Ботаническото си име растението получава едва през 1837 г. от Джеймс Макфейдън, който го обособява като самостоятелен вид, но дотогава вече названието „грейпфрут“ е навлязло в масова употреба. Грейпфрутът вирее най-добре в тропичните и субтропичните райони. За пръв път растението е открито от европейците на островите Барбадос и Ямайка в края на XVIII в. В началото на XIX в. е пренесено във Флорида, където намира особено благоприятни условия за развитие. В наши дни най-големите производители на грейпфрути са САЩ, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия, Кипър.

Предполага се, че растението се е появило при естественото кръстосване на портокал и помело. Грейпфрутовото дърво израства обикновено до 5 – 6 м, като старите дървета могат да достигнат на височина до 13 – 15 м. Дървото има тъмнозелени листа и бели цветове. Плодовете му тежат 300 – 600 грама, но се срещат и гиганти до 6 кг. Кората им, която е тънка, жълта или жълто-оранжева, отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността им е сочна, ароматна, с жълт, бледорозов или червен цвят и кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малките количества захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали и мандарини).

Плодовете на грейпфрута съдържат много витамин С, минерали, микроелементи и антиоксиданти и имат лечебни свойства – помагат за усилване на имунната защита, възпрепятстват сърдечно-съдовите заболявания и остеопорозата. Консумацията им помага срещу диабет, показва ново изследване на израелски учени. Антиоксидантът нарингенин, който придава горчивия вкус на грейпфрута, има същия ефект като две лекарства, които сега се използват при диабет от втори тип. Човек се разболява от диабет, когато тялото му не може да произвежда достатъчни количества от хормона инсулин, за да се регулират нивата на кръвната захар. Нарингенинът увеличава чувствителността на тялото към инсулина. Освен това той помага на болните да поддържат здравословно тегло, което е от жизнено важно значение при лечението на захарната болест.