Имаме ли право да изберем смъртта?

„Ако знаех, че мога да умра, бих живял. Моят живот и моята смърт са моя работа.“ Това са думи на световноизвестния фентъзи писател Тери Пратчет, който наскоро обяви, че обмисля да се подложи на евтаназия. Пратчет, който е болен от рядка форма на Алцхаймер, предизвика сериозен обществен дебат на Острова, а изследване сред британците показа, че 75% от тях са за нов закон, разрешаващ евтаназията.

По стъпките на Тери Пратчет пое и депутатът от БСП и дългогодишен парламентарист проф. Любен Корнезов, който внесе законопроект за евтаназията в Народното събрание и предизвика дебат докъде се простира правото на личен избор. „Не ни питат, когато се раждаме, поне да ни попитат кога искаме да срещнем смъртта“, пише в мотивите към законопроекта.

На практика в повечето страни евтаназията е изрично забранена. Изключение правят Белгия, Холандия, Швейцария, Италия, Люксембург, Уругвай, Япония, щатът Орегон в Америка, Австралия и Албания, където се дава възможност на пациентите да изберат дали да живеят или да прекратят мъките си. Оказва се, че легализирането на евтаназията предизвика и друг феномен – туризъм на терминално болни пациенти, които събират пари за едно последно пътешествие.

Законът на Корнезов

Любен Корнезов предложи в списъка на либералните страни да се нареди и България. Видният юрист дава следната дефиниция на понятието: „Евтаназията е удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота.“ Според Корнезов тя включва различни видове – активна, пасивна, принудителна и доброволна.

Активна е тази евтаназия, при която процесът на умиране е подпомаган от лекар, с цел съкращаване на живота чрез действия, докато при пасивната смъртта настъпва като резултат от прекратяването или неприлагането на реанимационни или животоподдържащи мерки. Принудителната евтаназия се осъществява при тези, които нямат възможност да изразят волята си, като в този случай решението зависи от близките на болния. При доброволната евтаназия пациентът сам изявява желание неговият живот да бъде прекратен.

Молбата за евтаназия трябва да бъде писмена, с нотариално заверени подписи. При принудителната евтаназия трябва да е налице единодушие между съпруга, пълнолетните деца и родителите на болния. Искането за евтаназия се разглежда от специална петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В нея участват трима лекари, като един от тях е психиатър, и двама юристи. Комисията заседава задължително в пълен състав и приема решенията си с единодушие. Предвижда се съдебен контрол. Решенията на комисията могат да се обжалват пред ВКС (петчленен състав), включително и от прокурора, който задължително участва в процеса.

Червеният депутат предлага органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещите се граждани. Така един живот може да спаси друг живот, аргументира се Любен Корнезов.

Нарушава ли евтаназията Хипократовата клетва?

Лекарите обаче се оказаха разделени в позициите си. Хипократовата клетва, която медиците полагат, стана повод специалистите да тълкуват дали прилагането на евтаназия влиза в разрез с нея.

„Надявам се да не настъпи никога момент, в който този дебат да доведе до въвеждането на евтаназията“, отсече пред „Всеки ден“ д-р Ваньо Шарков, депутат от Синята коалиция. Той е категоричен, че никой няма право да прекратява човешки живот и това важи с още по-голяма тежест за хората, които са положили Хипократовата клетва. „Ние сме дали клетва до последния момент да се борим за живота на един човек, независимо от степента на неговото увреждане, независимо от състоянието, в което се намира и възможностите му да взема определено решение. А този закон дава възможност да се отнема човешки живот“, обясни Шарков. Депутатът даже отива по-далеч, като казва, че решението на комисията от доктори и юристи, които ще разглеждат всеки отделен случай, се равнява на „смъртна присъда“.

Проф. Милан Миланов обаче смята друго. „За учудване на моите колеги, знам, че голяма част от тях са против, аз бих казал, че при един добър закон това (бел.ред. – евтаназията) влиза в лечебния план на пациента. И тогава отпада този морален и хуманен проблем, който застава пред всеки лекар, който по задължение е длъжен да го направи“, смята лекарят. Той уточни, че като гражданин е категорично „за“ избора на пациента да реши дали да живее или не. „За 40 години окото ми се е нагледало на такава мъка, безпомощност и болка и това са хора, които осъзнават това нещо“, мотивира се проф. Миланов.

Подкрепя го мнението на председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването и на Федерация „Български пациентски форум“ Теодора Захариева. Жената разказва за разговорите си с пациентка от Благоевград. „Мисля, че пациентът трябва да има правото да избира. Случаят на Мая е много показателен за това – четири години в кански мъки след онкологично заболяване, морфиново зависима, не вижда смисъл от всичко това, което се случва с нея. Това е принципно философски въпрос и много трудно се постига консенсус по него“, казва Захариева.

Кривото огледало

В здравните среди изтъкват и друг съществен въпрос. На ниво ли е системата за здравеопазване в България, за да се замислим за евтаназията? „Това не е въпрос от съществено значение за момента за нашата здравна система. Внасянето на такъв законопроект може да се тълкува много неправилно, добрите помисли могат да се тълкуват по друг начин. Голям процент от онкологично болните умират вкъщи, необслужени от здравната система и ако това предложение се прави единствено и само за да се спестят разходи от обгрижването им – не мисля, че един такъв дебат е подходящ точно в този момент“, казва Теодора Захариева. „Не можем да си позволим да концентрираме пациентите в тази посока“, категорична е тя.

Никой няма полза от този дебат, смята д-р Ваньо Шарков. Според него предложението е крайно лицемерно. „Медицината е част от науката, която с изключително бързи темпове се развива през последните години. Това, че в България здравеопазването остава на едно от последните нива, е въпрос на политика, а не на наука“, казва той и цитира част от мотивите в законопроекта, внесен от Любен Корнезов. „Всеки от нас се е пръкнал от небитието (бел.ред. – из мотивите). Аз мисля, че всеки от нас знае откъде се е пръкнал, и не от небитието, а от своята родна майка. Ако някой в БСП се е пръкнал от небитието, най-добре по най-бързия начин да отиде пак там“, отсича Шарков.

„Обществото ни в момента е раздробено на парчета – всеки срещу всеки. Време ли е такъв обществено важен законопроект, или по-скоро проблем, да бъде решаван сега и не е ли това пак някаква пушилка? Нима решихме всичко в здравната система?“, допълва и проф. Миланов.

Шефът на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова обаче не пожела да вземе отношение по темата, тъй като не се е запознала с предложенията. „Ще коментирам, когато това предложение бъде обсъдено с групата на ГЕРБ, както и с колегите от здравната комисия. Това е въпрос, който не за първи път се поставя, той не е само медицински, правен, но и морално-етичен“, посочи пред „Всеки ден“ Атанасова и отказа да изрази дори личното си мнение по въпроса. „Това е въпрос, който изисква много дълбоки разсъждения, по-скоро той касае наистина всеки отделен човек и възприятията му за света и религията, което си е чисто лично убеждение“, каза тя.

Религията – категорично против

„Това не трябва да се допуска, тъй като един е Творецът. Той дава живота – и това го пише в Свещеното писание – и само той има право да го отнема. Всичко това е свързано с грижата за човека. Господ има грижата за всяко едно създание от цялостната природа. А човекът е венецът на божието творение. Затова най-много може да се каже, че той се грижи за него и прави всичко необходимо. Той знае най-добре кое е полезно за всички нас, коментира пред „Всеки ден“ Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. „Затова ние, православните християни, се осланяме на волята божия, която е съвършена и никой няма право да я нарушава, да се меси в неща, които не са от неговата компетентност“, казва духовникът.

Подобна е и позицията на главния секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. „Ислямът категорично отхвърля възможността за евтаназия, особено когато се отнася до човек“, казва той. Главното мюфтийство има готовност да участва в обществен дебат около предлагания законопроект. Хафъзов подчерта, че категоричното мнение на исляма и на религиозната институция Главно мюфтийство е против прилагането на евтаназията. „Всички граждани, разбира се, имат правото да решават сами за себе си, но това е позицията на исляма“, допълни той.

Историята

През 2004 г. българският парламент гласува промени в Закона за здравето, с които категорично забранява евтаназията. Дебатите и тогава са ожесточени, но надделяват противниците на легализирането на „леката смърт“. Борба и дебати за легализиране на евтаназията се водят по целия свят.

Може би най-емблематичен пример в това отношение е Холандия. 30 години преди законодателите да регулират подобен тип отношения холандските лекари практикуват евтаназията, въпреки че са заплашени от 12 години затвор. В повечето случаи, в които лекари са изправени на съд, то те са оправдани. Според някои данни в Холандия годишно има 3000 случаи на евтаназия, въпреки забраната. Може би най-известният радетел на евтаназията е американският лекар Джак Кеворкян, известен с прозвището „Д-р Смърт“. През 1999 г. Кеворкян е осъден на между 10 и 25 години затвор, преди това той е оправдаван четири пъти от съда. От 1990 г. насам той е помогнал да се прекратят страданията на най-малко 130 пациенти.