Лекуват диабет 2 без странични ефекти

Д-р Пламен Попиванов, ендокринолог от Александровска болница: Осем километра на ден забавят стареенето и болестта

- Д-р Попиванов, кои са най-опасните усложнения от диабет тип 2?

- Те са главно две групи. Първата са тежките сърдечносъдови заболявания. При този вид диабет се развива ранна и прогресираща атеросклероза. В резултат на това за разлика от здравите си връстници пациентите са застрашени няколко пъти по-често от хипертония, сърдечна недостатъчност, инфаркт и инсулт. Втората група усложнения са раковите заболявания. Причината и за двете групи тежки нарушения е инсулиновата резистентност.

- А бъбречните усложнения?

- Те са свързани с продължително високата кръвна захар. Диабет тип 1 започва по правило в млада възраст, при него няма резистентност към инсулина, той просто липсва. Това е автоимунно заболяване и заради това пациентите обикновено са слаби. Докато вторият тип се развива след 35-40 г. и 80% от болните обикновено са пълни. Освен това и усложненията при двата типа са различни.

- Според статистиката близо половината от хората не знаят, че са болни от диабет тип 2. Защо се открива толкова трудно?

- Защото кръвната захар не боли. Увеличеното й количество не дава никакви симптоми. Вторият тип диабет особено в първите си начални години протича без симптоми, но с високи нива на инсулин в организма. А той е от значение за регулацията на обмяната, за кръвната захар, за мазнините, електролитите и т.н. Инсулинът е анаболен или изграждащ хормон с мощно действие. Хората, на които той липсва, са слаби и слабеят прогресивно. Докато при втория тип те имат много инсулин, няколко пъти по-големи количества от здравите и той дава пълнотата, развива склонността към ядене. Обикновено се оказва, че болестта е започнала още десетина години преди да се постави диагнозата. Нещо се случва, например пациентът се разболява от пневмония, ние го приемаме в болница и откриваме, че има висока захар и диабет. Изследваме сърцето, очните дъна, бъбреците и откриваме, че той вече има не само диабет, но и усложнения от него. При 50% от болните те вече са налице, макар да са се чувствали здрави.

- Това означава ли, че трябва да си мерим редовно кръвната захар дори да нямаме оплаквания?

- В България сме възприели стратегия за ранна диагностика на този тип диабет. На изследвания подлежат преди всичко пълните, дебели хора, онези, които имат близки родственици с този тип диабет, понеже той се предава най-вече по наследство. След това го търсим при пациенти с ранна атеросклероза, с исхемична болест на сърцето... Оказа се, че резистентността към инсулин се открива при 70% от хората, получили инфаркт. При жените болестта много често води до поликистоза на яйчниците, което е доста сериозно и засяга 10% от болните.

- Какво да правим, като открием болестта?

- Да не забравяме, че първи тип диабет настъпва внезапно. Човек е много слаб, непрекъснато яде, пие, изхвърля кръвната си захар и не може да стане от леглото. Но при втори тип диабет като начало трябва да се направи прецизен анализ, който да установи вида, тежестта и стадия на заболяването. Кога е настъпило то, има ли инсулин и колко в организма, има ли резистентност, има ли увреждане на нерви, на бъбреци, на очи, което е типично за болестта. Проверява се какво е състоянието на сърдечносъдовата система. Стараем се да изясним тези неща. След това уточняваме лечението, което включва подходяща диета и физически режим.

- Какво не трябва да съдържа храната за диабетици?

- Човек с диабет и висока кръвна захар обикновено има и високи мазнини. Затова не може да се храни с мазни храни, със захар, брашно, нишесте. Те влизат бързо в кръвта и увеличават захарта. Диетата изключва всякакви животински мазнини. Избягват се белите отрови - сол и захар, препоръчват се повече зеленчуци, варива, пълнозърнест хляб, сухо месо, нискомаслено сирене и мляко. Това е основата на една диета, която сама по себе си води до намаление на кръвната захар. Пациентът задължително трябва и да отслабне. Втората страна е физическият режим. Ако сърдечносъдовата му система и ставите позволяват, ако няма артрозни промени, той трябва да се движи много. Идеалното физическо натоварване е плуването, но у нас то не се практикува често. Всеки човек над 50-те обаче може задължително да изминава по 8 км на ден. В града това означава по два часа разходки. Те могат и да се разделят на два или три пъти, но ходенето пеша забавя не само развитието на болестта, но и процеса на стареене.