Новини

Невидимият враг в храната

Вместо пшеница и ориз яжте просо и елда

Вместо пшеница е разумно да потърсим брашна от ядки, картофи, мента и шипка
Вместо пшеница е разумно да потърсим алтернатива – ядкови брашна, брашна от картофи, мента и от шипка

Яжте това, полезно е, не яжте онова. Диетологията вероятно е най-динамичната наука. Година-две след като едни продукти са обявени за „суперхрани“, отстъпват назад и ги заменят с други. А пък списъкът на вредните се попълва с бясна скорост.

И докато за фаст фуда, мазните банички, чипса, снакса, царевичните пръчици и други „боклуци“ има достатъчно информация и са трайно заклеймени, други стоят в графа „скрити врагове“. И не става дума за оцветители, набухватели, консерванти, нито за цялата поредица от Е-та, а за основни продукти от менюто като пшеница, ориз, ръж, овес, ечемик, соя, царевица и бял ориз, за които в последните години стана ясно, че са генномодифицирани и изключително болестотворни.

„Най-голямата група зловредни за нашите гени храни е тази на пълнозърнестите изделия, която до момента се считаха за извор на младост, живот и здраве. Съветваха ни убедително да заменим белия хляб с пълнозърнест. Оказва се, че преди 7 десетилетия започва едно драстично хибридизиране и генно модифициране на пшеницата, ръжта, овеса, ечемика, соята, царевицата и белия ориз. Промените в тези основни за човечеството зърнени продукти се предават в техните брашна и влизат в целия спектър тестени изкушения. През последните години информацията за вредата от тези храни е умишлено прикривана. Сега, наред с научните трудове, излязоха и научнопопулярни книги. Нещо повече: вече има възможност да разберем и точния механизъм, по който те ни разболяват“, разказва д-р Мария Папазова и съветва да се вгледаме в храната на нашите баби и дядовци. А те са консумирали предимно простички естествени храни – хляб от просо, много зеленчуци и плодове и домашни животински и птичи продукти. Когато говорим за зърнените храни, трябва да мислим и за мюслито, което комбинира същите зърна и изобщо не е полезна храна. Глутенът е само една от стотиците злини. Затова не може да разчитаме в никакъв начин на безглутенови храни, които също са ГМО.

„За известен период от време ние трябва да изтръгнем пшеницата от ежедневието си, защото не сме сигурни от кои части на света пристига за посев генномодифицирана. А имайки предвид някои политически обстоятелства, се страхувам, че по целия свят зърното за посев е генномодифицирано. Защото всички производители искат да имат високодобивна, нискостеблена пшеница. Затова съветвам да се върнем към просено, нахутено и брашно от лимец и да консумираме често зърната и кълнове на тези три вида храни. Да прибавим киноа, амарант и чия. Да ядем повече картофи и то от всички възможни видове, а белия ориз да заменим с Басмати, императорски или кафяв. Включваме и полезните бобови – боб, грах и леща и кестени и вече разполагаме с чудесно разнообразие. Разумно е да потърсим в магазините за биохрани различни ядкови брашна, брашна от картофи, мента и от шипка. Има ги в изобилие вече и в нашите магазини“, съветва д-р Папазова.

Лесно е да заменим спагетите, пастата, всички макарони и юфки с киноа или каша от елда или просо. Просветените педиатри започнаха да съветват майките да захранват децата не с пшеничена каша, а с каша от елда и киноа. И детският организъм ги възприема много добре. Проблемът става очевиден, когато детето порасне и тръгне на градина. Храненето там е пълно с ежедневните вредности – маргарин и разнообразно съчетание на теста с бяла захар, а още по-точно с глюко-фруктозен царевичен сироп. Той е изключително вреден, а го има във всички сиропирани храни и промишлено приготвени напитки, прави анализ д-р Папазова.

Дълъг е списъкът с храни, които ни разболяват. Като ориентир отново са нашите гени.

„Нутригеномиката ни дава конкретни данни, че хапвайки каквото и да е, то минава през сериозна проверка от нашите гени. Те си имат механизъм да разпознават храната, с която човек е еволюирал, която е истински природна и близка до неговата биология, и храната, която по някакъв начин включва съставки, чужда на нашите гени. За съжаление много храни имат такава характеристика и не е лесно човек да се отърве от тях, защото ги консумираме ежедневно. Те обаче неизбежно ни разболяват. Не само някои от нас са склонни да развиват алергии или непоносимост към тях. Има един общ механизъм на реакция на имунната система към всички чужди на гените храни. Войната между храната и имунните клетки започва още в ранното детство - при първото захранване на бебето с такава храна. В началото тази автоимунна реакция е тиха и подмолна. В по-късна възраст тя предизвиква напълняване и сърдечносъдови проблеми, диабет, артрити, болести на щитовидната жлеза, възпаления на съединителната тъкан, които се изразяват с заболявания като лупус, склеродермия, ревматоиден артрит и други. Отключват се лесно и онкогените и така възникват различни злокачествени заболявания. Атеросклерозата също е резултат от този тип храни. Затова е време да погледнем много сериозно към това, което слагаме на трапезата“, категорична е д-р Папазова.

Д-р Мария Папазова: Гените са семе, от нас зависи как ще го наторим

Д-р Папазова, безсилни ли сме пред гените – те ли диктуват дали ще сме дебели като баба, болни като майките ни и какво може да направим, за да променим това?

Така беше до преди около 40 години. И беше лесно да се оправдаем за всички безобразия, които правим с организма си и да обвиняване гените си и за наднорменото тегло, за инсултите, инфарктите и за всичко, което бабите и дядовците ни са имали. И сега не се отричат наследствените моменти при рака, атеросклерозата и други хронични заболявания. Оказва се обаче, че гените са своеобразно семе, което е посято при зачатието, но от нас зависи как ще наторим и поливаме почвата.... Те са една даденост, върху която ние може да работим и променяме с всички фактори на живота, които избираме. Като се започне от ритъма на ставане и лягане, редовното пиене или не на вода, консумирането на определени храни, които пряко влияят върху гените ни и отключват хроничен възпалителен процес и се стигне до емоциите и мислите, които също повлияват генната изява.

Трудно е да си променим начина на живот, особено хранителните навици, които сме градили с години. Винаги е добре да имаме и малко външна помощ при нашите постоянни опити...

Нужна ни е преди всичко ежедневна профилактика. Трудно е да се разделим веднага с любимите храни, налага се междувременно да имаме една обща и ясна линия на поведение. Има няколко основни жалона на нашето здраве, които изобщо не можем да осигурим с обичайната храна. На първо място са минералите, които би трябвало да приемаме в разреден, лесно усвоим вид. Ние сме изградени от 12 минерала. Те представляват своеобразна решетка, върху която се съграждат тъканите и всичко останало. Минералната решетка е основа на пирамидата, върху която се гради човешкото здраве. Преди повече от 100 години д-р Вилхем Шуслер е установил присъствието на определени минерали в тъканите ни и е разкрил сложната мозайка на човешката минерална структура. Всеки биохимичен процес зависи също от минералите. За да бъдат те на точното място, в точното време и в точното количество, от което се нуждае организмът ни, трябва да ги приемаме в силно разредена форма. И днес ние имаме тези 12 соли, които са разредени милион или милиард пъти. Така те стават нискодозирани хомеопатични лекарства, но за разлика от тях не отговарят на принципа на подобието – просто са приготвени по системата на хомеопатичното разреждане. Не се налага въздържание от шоколад, мента, яйца, солите трябва да се приемат още през бременността – да има насищане на бременната, защото бебето ще си „открадне“ всичко, което му трябва. Майчиният организъм трябва да му го предостави, но да остане и за него. Оттам нататък във всяка една възраст и във всеки период независимо дали искаме подкрепа на здравето или ще лекуваме болест, човек трябва да приема солите на д-р Шуслер.

Какъв е принципът на действието им?

Те са основни регулатори на всички биохимични процеси, могат да „отключват“ стресираните клетки и да облекчават тяхното хранене и редовната им детоксикация към междуклетъчните пространства. Тъй като съвременният човек е в постоянен стрес, клетките много лесно блокират и се затварят. Това е един защитен механизъм срещу стреса и дехидратацията, която той предизвиква. Със солите ние ще парираме това заключване и намаляване на жизнената активност на нашите клетки.

Има ли такава програма, която да е от помощ за всеки?

Добре е да се правят различни курсове – в зависимост от нуждите и конкретните проблеми. Задължителни са сол номер 5, която е свързана с невропсихичното ни равновесие, както и с трансформирането на храната в червата и нейното усвояване. Тя има и бактерициден ефект, казваме й шуслерово кафе и има широко приложение. Като съдържаща фосфор сол, тя е и антиоксидант и доставя клетъчна енергия. Мога да я нарека и антистрес-лекарство. Две задължителни соли са номер 1 и 11, които работят върху структурата и еластичността на съединителната тъкан, която изгражда човешкото тяло. И точно там са сериозните ни проблеми. Така че комбинация 1, 5 и 11 е добра за всеки за дълга употреба.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

© Ingrid Balabanova | Dreamstime.com