Първи клас – първи истински стрес

Внимателното следене на урока в клас съкращава подготовката вкъщи

Тръгването на училище понякога е по-радостно събитие за родителите, бабата и дядото, отколкото за самите деца. За тях промяната на режима, на приятелите, големите очаквания, които, без да искат, възрастните им делегират, създават истински стрес.

Особено за най-малките, които за първи път прекрачват прага на школото. И радостта от първия учебен ден увяхва по-скоростно от букета за учителката. Още през първата седмица душата им се свива на кълбо.

„Детските емоции са свързани като скачени съдове с тези на възрастните. По-драматичен може да се окаже този период за деца, отглеждани от баба и дядо, далеч от родителите. За тях тръгването на училище и връщането им в дома е двойна промяна. Тези малчугани се нуждаят от повече внимание. Би било добре, ако бабата „гостува“ на малкия ученик поне през първия месец, за да е постоянно край него и да помага“, съветва психотерапевтът д-р Владимир Бостанджиев.

Тръгването в първи клас е голяма емоционална и интелектуална промяна, която налага бърза адаптация. Задача на родителите е да облекчат и да насърчават прехода, защото той ангажира целия ресурс на малчугана. А той понякога се справя трудно и бавно. За него всичко е ново и непознато – училището идва с изисквания, които са по-строги и са различни от тези в детската градина. Част от тези правила понякога остават неразбрани – да не става, да не се разхожда между чиновете, да не прекъсва учителката...

„Ако детето не седи търпеливо на едно място, това може да е израз и на повишена тревожност на физическо равнище. То не съзнава, че пречи и на преподавателя, и на съучениците си, а резките забрани, подплатени с тънка ирония от страна на учители и родители, усилват това поведение. По-разумно е да се търси консултация с училищния психолог“, съветва д-р Бостанджиев.

Част от помощта, която малкият ученик трябва да получи вкъщи, е изграждането на добър режим на почивка и сън.

„В този период за изграждане на дневния режим помагат стабилните семейните навици. Това става неусетно, ако родителите отделят повече време на детето и го включат в решаването на общите семейни въпроси. По-трудно свикват тези малчугани, чиито родители действат импулсивно, без да им обясняват защо постъпват по един или друг начин. Например, ако родителите нямат установен час за заспиване, често малките също закъсняват заедно с тях“, разказва д-р Бостанджиев.

Според него 8 – 10-часовият сън е задължителен.

„Енергията за работа на мозъка се натрупва по време на спокоен продължителен сън. Ако детето не иска да заспи рано, най-просто е всички да си лягат заедно. Просто е, но не е лесно да се изгради семейно правило. Със сигурност обаче така и родителите ще се чувстват бодри на другия ден“, категоричен е психотерапевтът.

Напрежението рефлектира не само върху съня, отразява се и на храненето. Често детето отказва да закусва, преди да тръгне на училище, или се явяват проблеми с апетита.

„Едни семейства намират време да седнат заедно на обед и на вечеря, а други подлапват кой каквото намери, в кухнята бръмчи телевизор и се пуши... Вместо да обвиняваме детето, че става злоядо, е по-добре да се замислим не допринасят ли и възрастните с нещо за това. Детето се научава неусетно да се грижи за себе си, да цени добрата храна, като му даваме избор и като се храним заедно на масата, вместо постоянно да му обясняваме какво е вредно“, обяснява специалистът.

В този период малчуганът безкрайно разширява и обичайните си контакти – нови приятелства, нова среда и учители. Развиването на нови умения за контакт, оценка и реакция понякога е по-важно от това да се научи да рисува стройни редици от лулички и ченгелчета или да чете на срички, каквото е очакването на мнозина. Тук трябва да срещне мощна подкрепа, одобрение и насърчаване от родителите си.

„Те могат да разказват как сами са се справили с една или друга ситуация, когато са били ученици, как те са учили и са преодолявали трудностите. Децата възприемат тези разкази като легенди, в които главните герои са родителите им, и така по-лесно сами се справят със своите съмнения“, разказва д-р Бостанджиев.

Помощта не е да учат заедно и непрекъснато да надзирават малчугана, а да създадат и развият неговата самостоятелност. И в никакъв случай не бива да вършат вместо него едно или друго, демонстрирайки, че го правят по-добре, защото ще го комплексират. По-добре е да го оставят да работи самостоятелно и да го окуражават. Дори да не се справя перфектно и да бърка, да го успокоят, че няма нищо фатално. Защото засилването на връзката дете – родител в началните класове е особено важна. За да е успешно детето, то трябва да се чувства спокойно и подкрепяно.

Психотерапевтът д-р Владимир Бостанджиев: До 4-ти клас ученето като на игра

Д-р Бостанджиев, какво трябва да е разпределението на уроци, почивка и игра за малките ученици?

Традиционната представа за първокласника у нас е карикатурен образ на дете с огромна чанта на гърба, което няма време за игра. По-разумно е пред най-малките да не се поставят големи изисквания. До четвърти клас те трябва да усвояват единни стандарти и да се използва игровият потенциал. Учителите трябва да общуват с децата, а не да им изнасят монолози. Тестовете не оценяват индивидуалното им умение да разказват и да изразяват себе си, а поощряват зубренето.

По какво може да разпознаем признаците на тревожност и стрес?

Обикновено децата са весели, игриви и контактни. Станат ли по-мълчаливи, гледат ли тъжно, трябва да се опитаме да разберем за какво мислят.

А ако след първата седмица детето категорично откаже да ходи на училище?

В такива случаи трябва да се потърси психологична консултация. Страхът от училище се среща рядко и е израз на емоционална зависимост от свръхзагрижени родители. Наблюдава се обичайно в първата седмица при тръгване на градина. Обикновено тези родители не могат да прикрият опасенията си, децата усещат това и плачат. Но щом влязат в групата при останалите, се успокояват.

Уместно ли е от първи клас да се включват и извънучилищни занимания – език, пиано, балет?

Талантите трябва да се подкрепят, но ако детето ходи без желание, не бива да бъде насилвано.

Трябва ли да се разрешават на децата игри на компютри и по колко часа?

Едни семейства забраняват компютрите, а други оставят децата без контрол. Според мен е по-разумно да се изработят общи правила – да се приучават децата да спрат навреме забавленията и да се поощряват реалните игри и срещи. Ако се интересуваме повече какво научава детето от компютъра и учим заедно с него, тогава ще бъдем по-спокойни.