Плати или умри

Липсата на промени в здравеопазването през последните 10 години беше една от най-големите слабости, които отчитаха всички експерти и политици. Парадоксалното у нас е, че още по-лошо се оказа предприемането на промени. Или поне това показаха изминалите 13 месеца от началото на дългоочакваните реформи.

Техният резултат към момента е унищожаването на общественото здравеопазване. За да има такова, е нужно да съществува поне някакъв минимум от обезпечени медицински услуги, който да гарантира живота на всички хора. У нас обаче държавните и общински болници спряха да приемат без пари дори спешните случаи - тези с опасност за живота. Така най-накрая фразата "плати или умри", която се появи за първи път преди почти 10 години, придоби статута на заслужено мото за родното здравеопазване.

Да се стовари вината за това положение на една политическа сила или на определени субекти е невярно и глупаво. Отговорност с (без)действието си носят всички партии, съсловни организации, лекари, бизнес и пациенти. Липсата на ясна визия, на политическа воля и на финансиране са трите основни проблема, които доведоха до сегашните резултати на здравната реформа. За съжаление и до ден днешен управляващите не взеха решение на какъв принцип искат да поставят здравеопазването у нас - администриран или пазарен. За сметка на това те орязаха драстично парите в него. Намаляването на средствата в системата с около 400 млн. лв. за една година доведе до колапса на общественото здравеопазване. Над 2,6 млрд. лв. трябваше да са разходите за здраве през 2009 г. От тях 2 млрд. бяха на касата, а 644 на министерството. Реално обаче касата даде за здраве едва 1,8 млрд. лв., а министерството 537 млн. Останалите 300 млн. лв. бяха прехвърлени като дълг към системата в бюджета за 2010 г. Заложените разходи за тази година пък бяха 2,4 млрд. лв. или още по-малко от тези за 2009 г. Така се оформи една дупка от половин милиард лева в здравеопазването. С актуализацията на държавния бюджет в средата на тази година дупката беше запълнена с 220 млн. лв. за касата, но от бюджета на министерството бяха орязани 130 млн. лв. Тоест допълнително в системата влязоха едва 100 млн. лв. Сега финансовото министерство обеща още 65 млн. лв. до края на годината на касата за болници. Останалите около 400 млн. обаче продължават да липсват. Те се трансформираха в дългове на лечебните заведения, в по-малко лекарства за онкоболните, в липсата на пари за спешна помощ, за ваксини, хемодиализа или ин витро. Ако това парализира реално работата на системата в момента, то нормативните промени, които се готвят, ще я объркат още повече занапред, когато влязат в сила. Причината е, че те са плод не на ясна политическа визия и воля за здравна реформа, а на нуждата да се пестят пари по време на криза. Най-доброто доказателство за това пък е самата еволюция на философията на промените.

В началото на мандата на това правителство промените отстояваха пазарния принцип на развитие на системата. Първата стъпка в тях беше реалното остойностяване на здравните услуги, а след това избирането на модел, по който те да се дофинансират. Това трябваше да стане чрез затягането на режима за влизане в осигурителната система и въвеждането на тристълбов здравноосигурителен модел. След набавянето на нужните средства в системата трябваше да се преструктурират болниците чрез медицински стандарти с високи изисквания за качество на дейността им и въвеждане на нов метод на плащане от фондовете - ДСГ. Само тези, които отговарят на тях, щяха да работят с касата. Останалите щяха да станат хосписи или поликлиники. Задължителна здравна карта с таван на лечебните заведения не се предвиждаше, защото пазарният принцип щеше да отсее най-добрите болници. Само 5 месеца по-късно със същия здравен министър начело - Божидар Нанев, реформата взе светкавичен завой. Заговори се за въвеждане на задължителна здравна карта, която да дава максималния брой лечебни заведения с право на договор с касата. Тристълбовият модел за осигуряване се забрави, а остойностяването на медицинските услуги зацикли. На преден план излезе само съкращаването на болниците. Причината за всичко това стана липсата на пари. Простата сметка показа, че една реформа в здравеопазването струва повече, отколкото ще се спести от запушване на течове и намаляване на свръххоспитализации. Защото недофинансирането на здравеопазването ни е по-голямо от сумите, които се крадат в него.

С поемането на министерския пост от проф. Анна-Мария Борисова нормативният хаос дори се увеличи. Запази се идеята за задължителна здравна карта, в нея обаче се заложи не броят на болниците, а на леглата в тях. Този механизъм позволява в страната ни да останат всички болници и броят им да расте неограничено. Така вместо да създава суперболници за качествена помощ, министерството заложи на клиники джуджета с отделения от по 5 легла. По този начин всички болници ще се запазят, като се декапитализират едновременно и част от общинските стигат до фалит. Междувременно ще трябва да се оборудват със скъпа апаратура и ще плащат заплати.

По този начин пациентите няма да получат по-качествено здравеопазване, а държавата няма да намали разходите си за болниците. Съкращаването на легла вместо на ненужни клиники обаче има една положителна страна: запазвайки броя на болниците, генерира по-бавно и по-малко социално напрежение. А това е особено важно в условия на местни избори.

Здравният министър проф. Борисова засили хаоса, като прехвърли проблема с недофинансирането на касата и финансовото министерство. От ситуацията умело се възползва опозицията. Без капка свян сини и червени фабрикуват скандали, които нямат капка истина. Последният пример за това е манипулацията за незаконен износ на органи от Изпълнителната агенция по трансплантации. Агенцията помогна да се спаси животът на трима европейци, като даде на "Евротрансплант" два бели и един черен дроб. У нас присаждане на бял дроб не се прави, а за черния нямаше подходящ реципиент. Въпреки това сини и червени депутати не се посвениха с необмислените си приказки да намалят доверието на българите в донорството и така да лишат болните хора от шанс за живот. Защото, ако няма доверие, няма донори, а тогава липсват и трансплантации. Затова преди управляващи и опозиция да продължат с експериментите си в сферата на здравеопазването, нека пак си припомнят основната максимума в медицината: Ако (с действията си) не можеш да помогнеш, поне не вреди.