Плесени по късните плодове отключват алергии

Храните в България преминават строг контрол, преди да стигнат до пазара и до потребителя. Контролът е наложителен, защото съществуват микроорганизми, които попаднали в човешкия организъм чрез храната, могат да причинят различни отравяния. Един пример от миналото, когато контролът е бил значително по-слаб и стопаните не са почиствали зърното след жътва, е болестта наречена мораво рогче по ръжта. Това е гъбна болест, засягаща класа, където се образува малко гъбно тяло, стърчащо като рогче. Когато такива гъбни телца попадат в зърното, подлежащо на смилане, се получава брашно и хляб, които разстройват нервната система. От гъбата, причиняваща моравото рогче, се получава наркотикът LSD, известен със силното си халюциногенно действие. В момента хората почистват по промишлен начин зърното и тези гъбни телца се отделят, а за целите на медицината могат да бъдат отгледани специални посеви за заразяване със споменатия патоген.

Има известен риск. В складовете с плодове и зеленчуци е напълно възможно от няколко плода да се разпространят различни причинители на гниене, които за кратко време да съсипят реколтата, да влошава вкуса на плодовете и зеленчуците, а са възможни и неблагоприятни отражения върху човешкия организъм (алергично действие, разстройства в стомашно-чревния тракт). Особено податливи на такива гъбни заболявания са сочните и малотрайни плодове на ягодите и малините (някои сортове малини дават плодове до късна есен и се считат за деликатес на трапезата по това време). По гроздето пък се развива т. нар. сиво гниене, което може да съсипе цялата чепка, а изяждането на отделни зърна оставя неприятен вкус и може да причини гадене. Това налага при покупка стоката да бъде преглеждана, както и преди поднасянето й на трапезата. А какво да кажем за вносните стоки? Трябва да сме благодарни на нашите инспектори, които не много отдавна установиха внос на заразени фъстъци от Гамбия, които за радост бяха изтеглени от пазара навреме и нямахме неприятни случаи.

Да подбира и оглежда внимателно предлаганата стока. По възможност да надникне и под горния слой в кутийките и щайгите, където са наредени продуктите. Да не купува натъртени и наранени плодове. Ако купи все пак наранени такива, то бързо да ги оползотвори, изрязвайки преди това наранената част.

Може, ако не е измит и по него има полепнали гъбни спори. Те предизвикат разстройство, гадене, повръщане, да провокират алергични реакции.

Не съм специалист в областта на хуманната медицина. Допускам, че не се отлагат в някакви депа, а се разграждат, но тогава може да има споменатите неприятни реакции. Лекарите при разпит на пациента могат да се досетят, че става дума за реакция след ядене на плодове, в които е започнал гнилостен процес. Според мен по-опасни са токсините (т. нар. микотоксини), отделяни от някои гъбички.

Не ми е известно да са опасни за домашните животни и хората. Вирусите, както и останалите фитопатогени засягат растенията и реколтата. Те намаляват добивите, влошават вкуса на продукцията, скъсяват периода на съхранение и годност. Последното е косвена заплаха. Допускам, че някои устойчиви вируси, какъвто е вирусът на тютюневата мозайка, могат да преминават през стомашно-чревния тракт на човека. Спомням си, че покойният вече проф. Александър Христов, фитопатолог от световна величина, призоваваше към такива изследвания. Сега си задавам въпроса за веществата, които се натрупват в растителния организъм в резултат на вирусна инфекция.