Половин България пие мътна вода

Повече от половината българи пият вода, която не отговаря на санитарните норми. В момента страната черпи от 6340 водоизточника, 300 от които са повърхностни. Едва 34% от тях обаче преминават през пречиствателни съоръжения, а останалите се обезопасяват с хлорна вар.

В някои случаи това става от слабоквалифицирани хора и на око. Това води до влошаване на качеството на питейната вода, подавана от тези водоизточници, и определя не малка част от тях като рискови, признават от здравното министерство. Заедно с дълбоките сондажи общо 44% от българите разчитат на пречистена вода за пиене, но заради окаяното състояние на станциите се използват само 41% от капацитета им.

В някои региони на страната от чешмите капят различни бактерии, между които ешерихия коли и ентерококи, които директно заплашват здравето ни. За щастие тази ешерихия не е като онази, която през пролетта подлуди Европа, но също е достатъчно опасна.

Според Световната здравна организация над 5% отклонение от микробиологичните показатели вече е опасно. Но според последния годишен доклад на Агенцията за околна среда периодичният мониторинг показва отклонение от 15%, като само за година е отбелязан ръст от 2% на нестандартните проби.

Най-много вода с известни и неизвестни форми на живот поглъщат в Пазарджик, където замърсяването достига 11.34%, и в Ямбол – 9.23%. Над 8% отклонение от нормата отчитат в Монтана, Перник и Бургас. Замърсяване над стандарта на СЗО е измерено и във Враца, Кюстендил, Пловдив, Кърджали и Добрич. Рязко се е влошило положението в Кюстендилска област, където замърсяването от 1.26% е скочило на 7%, а в Пловдивска област от 3% е стигнало до 7%. В Перник от близо 6 процента отклоненията са стигнали 9. Агенцията по околна среда вече настоятелно препоръча на Пазарджик, Кюстендил и Монтана да изградят или да модернизират пречиствателните си съоръжения. На другия полюс, сред отличниците, са София, Русе и Шумен, където по този показател пият най-чистата вода. Също така и Видинска област, която успя да свали замърсяването от 20.6% на 1.93%, и Габровска област, където от 21.9% то е спаднало до 4.38%.

В повечето случаи водата наистина е безвредна, само че има отклонение по т.нар. органолептични показатели. Тя има цвят, мирис и е мътна. Затова, макар и да не ни вреди, тя ни кара да се притесняваме всеки път когато пълним чашата от крана и да се мръщим гнусливо.

Наливаме се с нитрати

Качеството на питейната вода влошават и елементи, опасни за нашето здраве. Става дума за нитрати, хром и флуор. В резултат на безразборно и безотговорно торене около 3% от българите поглъщат от крана нитрати над допустимите от докторите 50 мг на литър. Те са особено опасни за кърмачетата и децата. Най-големи отклонения се отчитат традиционно в Ямбол – 19.59%, Шумен – 10.51%, Русе – 12.86%, Разград – 8.00%, и др. Според експертите най-често водата там съдържа нитрати 2 пъти над нормата. В Дунавския район пък 36% от подземните води са замърсени с нитрати и манган основно от нерегламентираните сметища.

Над 17 000 човека от Плевенска и Монтанска област разчитат на вода с 6-валентен хром над нормата. Елементът е канцерогенен и от Световната здравна организация са дали ориентировъчна норма за 0.05 мг на литър. Експертите съветват там или да се изградят нови водоизточници и пречиствателни съоръжения, или просто водата да се смесва с друга, която отговаря на нормите.

Флуоридите ронят зъбите ни

Ако във водата има флоуориди над нормата, хората може да се разболеят от зъбна флуороза. При нея флуорът прави зъбите ронливи и чупливи. Ако продължим да пием същата вода, можем да заболеем от скелетна флуороза, която засяга цялата костна система.

Опасност от подобни заболявания има в отделни населени места в областите Хасково, Благоевград, Бургас и Плевен. Превишението на нормата е най-често около два пъти. Основни причини: ползване на водоизточници с естествено наднормено съдържание на флуориди за водоснабдяване на населените места, включително и водоизточници на минерална вода за някои от тях.

Експертите искат повече контрол

Постоянното наблюдение на водата да стане приоритет за ВиК-операторите съгласно европейското и националното законодателство. За това настояват здравните експерти в годишния доклад за състоянието на околната среда. Според документа има 8472 пункта за събиране на проби от питейната вода. Освен това са изследвани 18 096 проби по показателите на постоянния мониторинг и други 3143 проби по показателите на периодичния мониторинг. Въпреки това обаче контролът не е достатъчен. Отчасти причината за това са ограничените капацитетни възможности на лабораториите на ВиК, а и на страната като цяло. Заради това по ред показатели, като евентуално органично замърсяване с пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, дихлоретан, бензен, бензапирен, живак, тритий и други, проверките се оказват недостатъчни. Заради това не разполагаме с пълни данни за страната, признават експертите. Те препоръчват водоснабдителните дружества и общините да потърсят възможности за финансиране от европейските програми, за да решат въпроса.

Отровният кладенец край Исперих пак под ключ

Помпената станция в Драгомъж, която прати през зимата 33 деца от Исперих в болница, отново е спряна. През януари ученици от 3-и и 8-и клас от училище „Васил Априлов“, пили вода от крана, внезапно получиха тежко отравяне заради предозиране на хлорната вар във водата. За да е безопасна, остатъчният хлор в нея трябва да е 0.3 – 0.4 единици. Когато надхвърли 1 единица, вече е опасна за здравето, твърди д-р Ивета Попова от РИОКОЗ – Разград. Според нея обаче през зимата санитарните инспектори не успели да определят с колко е надхвърлена нормата на дезинфектанта, но въпреки това сондажът бил затворен незабавно до 18 юли, когато отново е пуснат да работи. Ден по-късно обаче след обилните валежи в региона поредната проба отново показала, че помпената станция разпраща по водопровода ешерихия коли и колибактерии и е спряна за пореден път. Водоизточникът скоро няма да бъде пуснат отново, твърди д-р Попова. Ще се проверяват проби от него след големи снеговалежи и евентуалното им топене през зимата и ако няма отклонения, чак тогава ще заработи отново.

В цялата Разградска област водата идва само от дълбоки сондажи и нито един от тях не е снабден с пречиствателна станция, коментира тя. В областта най-честите замърсявания са микробиологични, нитратите са едва на няколко отделни места.

В Свищов 20 години поглъщат манган

Повече от 20 години жителите на Свищов и околните села пият вода с манган. Проблемът е още от началото на 90-те години и въпреки опитите на местното ВиК и общината все още не е решен. Хората от крайдунавския град се оплакват, че има дни и седмици, когато от чешмите им тече кафява течност с неприятен мирис и вкус. Тогава те са принудени да купуват промишлено количество минерална вода за пиене и санитарно-хигиенни нужди. Повишеното количество на манган в питейната вода в Свищов и околните села е констатирано многократно при извършваните проверки и замервания на инспекторите от РИОКОЗ. При една от проверките преди две години бе регистрирано количество манган 12 пъти над допустимата норма. От местното ВиК предприеха мерки, като подмениха помпено-агрегатния парк в село Вардим и бяха почистени двата кладенеца, откъдето Свищов се снабдява с питейна вода. Това временно намали количеството на мангана, но не реши проблема. Според специалистите единственото решение е изграждането на цялостна система за механично и биологично пречистване на водата, включваща и модерна обезманганителна пречиствателна станция в Свищов. За това обаче са необходими средства, колкото е целият годишен бюджет на местната община. Поради тази причина от общината са приели варианта изграждането на системата да става на етапи, като целта е проблемът да бъде решен до няколко години.

Освен мангана във водата на Свищов, проблеми има и с питейните води и в други населени места на Великотърновска област. Пробите на РИОКОЗ през последните години показват наличието на завишено количество магнезий във водата на Павликени и селата Ресен и Горна Липница, калций в селата от община Златарица Горско ново село, Родина и Железарци.