Сковаване след сън подсказва артроза
Интервю с д-р Венцислав Димов – ортопед-хирург
- Д-р Димов, вие сте от малкото хирурзи в нашата страна, които оперират и имплантират двустранно тазобедрена става, колянна става или някоя от двете стави в комбинация с друга. Рискови ли са тези операции?
- Всяка интервенция, колкото и да е лека, може да се окаже рискова. Ние обаче работим по водещи европейски технологии с устойчиви и от надежден материал импланти. Същевременно използваме и дигитална техника, като предварително имаме представа за разположението на съответната кост, а след това наблюдаваме процеса на уголемен екран посредством компютърна навигация. Така се избягва максимално какъвто и да било риск, защото ние, хирурзите, отнапред сме видели как би се позиционирала ставата при имплантация. По този начин избягваме и големите разрези, те са възможно най-малките, които биха могли да бъдат в зависимост от вида на ставата.
Ако обаче се окаже, че има нещо смущаващо в състоянието на пациента, което подсказва дори минимален риск при извършване на двустранното имплантиране, не извършваме операцията, а преминаваме към конвенционалния метод. Преимуществото на подмяната на става двустранно е, че с една анестезия извършваме оптималното за пациента, за да не се натоварва организмът му с упойки и допълнително рязане.
Освен това съвсем не е маловажно и това, че следоперативният период преминава много по-бързо и по-леко. Практиката ни е оперираният да се изправя на крака още в болничната стая максимум на третия ден. След седмица той може да извършва обичайни движения, независимо че не се препоръчват веднага големи натоварвания.
- При кои съпътстващи заболявания не бива да се прави двустранна подмяна на става?
- При някои кардиологични заболявания е препоръчително това да се спести, тъй като двустранната имплантация изисква повече време и е възможна по-голяма кръвозагуба. Затова хора, предразположени към кървене, също не бива да се подлагат на такава интервенция, независимо че се правят и вливания на кръв. Не се препоръчва и при повишен риск от тромбози. Втора интервенция в едно и също време върху кост не е желателна и за пациенти в риск от тромбоемболични инциденти.
- Артрозната болест се оказва, че е една от най-разпространените напоследък. С какво се обяснява зачестяването ѝ?
- До неотдавна се смяташе, че това е болест на хората над 60 години, но напоследък от нея страдат все повече млади хора. Често пъти човек дори може да се заблуди, че става дума за обичайна умора, а не за болестно състояние.
- По какво човек може да се ориентира, че не става дума за традиционна умора и е време да отиде на лекар?
- Упоритата болезненост около ставата е основният симптом, по който човек може да се ориентира. В напреднал стадий човек усеща скованост след продължително време в покой или сутрин, след ставане от сън, и необходимост от раздвижване. Болката при него е неизбежна. Ако не сте прекалили със спорта, туризма или чистенето у дома, а чувствате такива симптоми, е необходим преглед от ортопед. Далече не всяка артроза се нуждае от операция.
- С какво се лекува тя, ако не се налага да бъде оперирана?
- В началните стадии, когато симптоматиката се появява от време навреме и болезнеността е сравнително поносима, се ползват противовъзпалителни медикаменти. Препоръчват се т.нар. хондропротектори. Това са хранителни добавки, съдържащи глюкоза, имуноглюкани и хондроитинсулфати, а също и различни хеорохонни производни, също под формата на хранителни добавки, с цел възстановяване на ставния хрущял, доколкото той въобще има потенциал за възстановяване.
- Помагат ли хранителните добавки за възстановяването на ставния хрущял в действителност?
- Ако е възможно, вероятно хирургията, свързана с имплантите, нямаше да съществува. Все пак не бива да се отнема шанса на човек, тези вещества биха могли да помогнат в много ранен стадий. Трудно може да се прецени тяхната полза. При липсата на вреда обаче могат да се приемат с надеждата да се продължи животът на една става.
- Етикети:
- Рубрики: