Тиквата е полезна при редица болести

Колкото цветът на тиквата е по-наситено оранжев, толкова е по-богата на каротин

Тиквата (Cucurbita реро) е от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Наименованието ѝ идва от гръцката дума pepon, което в превод значи 'голям пъпеш'. Смята се, че родина ѝ е Северна Америка. Най-старите семена са открити в Мексико и датират отпреди 7000 – 5500 г.пр.Хр.

Тиквата се брои и за плод, и за зеленчук. В Латинска Америка я готвят както у нас картофите – слагат я в супи и я предлагат като гарнитура към месо. У нас е по-популярна като десерт.

За разлика от зеленчуците обаче, тиквата е с изключително нежна целулоза. Затова не дразни чувствителния стомах, напротив – успокоява го и има лечебно въздействие. Заради слабата си киселинност помага при язва и влиза в лечебната диета.

Колкото цветът на тиквата е по-наситено оранжев, толкова тя е по-богата на каротин. Цигулката бие по съдържание на този витамин дори морковите.

Тиквата е богата на витамините B1, B2, C, E, PP и провитамин A и е полезна при редица болести. Авицена я препоръчва като лек при кашлица. Днес най-вече се разчита на способността на тиквата да отводнява организма и така да регулира кръвното налягане и да помага при сърдечно-съдови заболявания. Благодарение на високото си съдържание на калций тя подобрява работата на сърцето, укрепва кръвоносните съдове и премахва отоците. Затова се препоръчва на хора, които стоят продължително време прави. Намазването на ходилата с каша от тиква за няколко часа премахва умората. Настъргана сурова тиква, наложена на изгоряло или натъртено място, съдейства за бързото заздравяване на раната. При бъбречни болки се препоръчва силен чай от тиквено и конопено семе. Тиквените семки прогонват глистите. Сок от тиква бори безсънието.