Училищна депресия

Вашето дете тръгна на училище преди няма и месец, а вече не иска да стъпи там. Сутрин си намира важни “ангажименти”, за да отложи колкото е възможно по-дълго време тръгването на школото.

А когато вече трябва да излезе, се запъва на вратата и започва да плаче. Случва се дори, когато оправяте леглото на детето, да установите, че то се е изпуснало в съня си. Изпадате в стрес и тръгвате по доктори.

Причината за всички тези неблагополучия обаче може да се окаже много по-проста за установяване. Напълно възможно е детето ви да преживява стрес от новата среда.

Училището е първата социализираща институция в живота на малчугана и често пъти може да го доведе до уплаха. То буквално се откъсва от топлото и обгрижващо семейство и попада в чужда среда, каза детският психолог Красимир Калпакчиев. Към 6-7- годишна възраст, когато малчуганът става ученик, вече е приключило оформянето на неговата индивидуалност. Той вече започва да я развива на базата на нови качества, придобити от социалните контакти, разясни специалистът.

Родителите са заменени от учителите, които от своя страна поставят изисквания, но на практика детето няма с тях емоционална връзка. За да компенсира липсата, то се стреми всячески да замени майката с учителката. Така то подсъзнателно търси сигурност, но често пъти не успява. Независимо колко грижовна е госпожата, тя не може да му осигури същия психологически комфорт и сигурност, какъвто има при мама. В същото време всичко научено в семейството – съзнателно и подсъзнателно, ученикът започва да прилага на практика.

Не само първият учебен ден, но и първи клас въобще, са първият по-сериозен стрес, който преживяват малчуганите. Твърде възможно е той да остави дълбоки травми в тяхната психика, ако възрастните не ги разбират, не ги насърчават и не ги окуражават. До каква степен новата среда ще го завладее негативно зависи от това доколко близките му вкъщи са го подготвили за нея. Родителите могат да избегнат евентуалните негативни последици за психиката на своето дете, ако още година преди то да тръгне на училище да започнат да го подготвят за новата среда. В последните години, когато предучилищната забавачка стана задължителна, до известна степен тя се явява преходно звено за адаптация на децата за училище. Забавачката обаче съвсем не може да замени помощта на родителите, те най-добре познават своето дете и затова най-успешно биха успели със съвети да го подготвят за срещата с нови хора и нова среда, от която те няма да бъдат част. Ако обаче те не му обърнат достатъчно внимание и се стигне до деконструктивна емоция, първокласникът изпада в депресия, разваля успеха си, концентрацията му намалява, в крайна сметка отказва да ходи на училище. Не е изключено освен напишкване детето да получи и тикове, да стане разсеяно или пък нервно, раздразнително и дори агресивно.

Дали то ще се поддаде на страха и ще реагира, зависи от неговата лична индивидуалност и психика. Ако детето е разглезено в семейството, няма да успее да преодолее страха, естествените реакции, породени от него ще са разрушителни – от депресия до агресия.