Витаминен запас в домашната аптека

Плодовете на калината се берат след падането на сланите

Диворастящите растения могат да ни помогнат да бъдем здрави и през зимата. Напитките от трънки, глогинки, шипки ще обогатят с витамини трапезата през късната есен и зимата.

Те са ценен помощник и при оплаквания от храносмилателните органи, сърдечносъдовата система или при често боледуване през зимата. В края на лятото сме. Все още гората и планините предлагат диворастящи есенни плодове, които могат да попълнят запасите ни и да окомплектоват домашната билкова аптека.

Бъз и бъзак – тревистата му разновидност, са надеждно средство срещу анемии. Помага в профилактиката и лечението на простудни заболявания, като стимулира обилното потене.

Билката може да се използва във всички възрасти. От пресните плодове се прави сироп. Плодовете и захарта са в отношение 1:1, 1 кг плодове, 1 кг захар. В чист буркан се нареждат слой плодове, слой захар.

Щом захарта се овлажни добре, се разбъркват. След 2-3 седмици (когато захарта е съвсем стопена), сиропът се прецежда в чисти бутилки. С бъзовия сироп може да се подслаждат билковите чайове или да се разреждат с минерална вода. Лечебен сироп може да се приготви по същата рецепта и от трънки, калина, кисел трън и дренки.

Сухите плодчета на бъзака също са лечебни. След като се наберат, те се разстилат на сухо и топло място рехаво и се изсушават за няколко дни. Важно е всички плодчета да са узрели и да няма нито едно зелено. Щом се изсушат, те се оронват и се доизсушават. Приемат се по схема. Всеки ден се изяжда по 1 плодче, и всеки ден се увеличава с 1 до достигането на 21 плодчета наведнъж. Ако тази доза действа твърде силно, се намалява така, че да се чувстваме комфортно. Често дискомфортът се дължи на засиленото чистене на организма от отрови. То може да доведе до гадене, световъртеж и разхлабване на стомаха.

Традиционно от сушените бъзови плодове се приготвя чай, като една чаена лъжичка плодове се накисва от вечерта с 1 чаша вода, сутринта се прецежда, затопля се и се изпива на гладно.

Може да приготвим отварата и по друга рецепта. 300 г сушени плодове (от аптеката през зимата), 1 л вода и 1 кг захар да се смесят и накисват за около 7-14 дни. След това течността се прецежда и може да се използва за подслаждане на чай. Студеният начин на извличане съхранява ензимите и не води до денатурация на солите, които са във водоразтворим вид.

Бъзовите листа пък съдържат антипневмоничен фактор. Те са ценен помощник на често боледуващи, страдащи от бронхит, туберкулоза, бронхиектазии, емфизем или след пневмония. Все още листа могат да се наберат и да се изсушават на сенчесто и проветриво място. Две супени лъжици сушени бъзови листа се запарват в половин литър вряла вода 10-15 минути и после чаят се прецежда. Изпива се на 3-4 порции. Този чай може да се пие вместо вода като вода. Много е подходящ за всички белодробни страдания.

Калината има 2 пъти повече каротин от моркова

Тази билка е два пъти по-богата на каротин от морковите, съдържа пектин и рутин. Полезна е за стомаха, белите дробове и сърцето. Особено е полезна за хипертониците, защото нормализира кръвното.

Калината е позната още като офтиха. Името й произхожда от старото название на туберкулозата – охтика. А билката е лечебна при всички случаи на хроничен бронхит, емфизем, астма и т.н. Използва се още като допълващо средство при лечение на туберкулоза, като отслабва неблагоприятните странични ефекти на противотуберкулозните лекарства. Препоръчват я при язва на стомаха и дванадесетопръстника, за понижаване на холестерола при жлъчно-чернодробни заболявания.

Веществото рутин укрепва кръвоносните съдове и помага при кървящи венци, хемороиди, разширени вени, чести кръвоизливи от носа. Може да се ползва и при обилни кръвоизливи по време на цикъл. Подобно на бъзовите плодове, офиката е богата на пектин и регулира перисталтиката на червата, което е важно при колит и запек.

Плодовете на калината се берат след падането на сланите. От тях се приготвят витаминни концентрати, но може и да се използват пресни. Приготвя се и запарка. По-добре е плодовете да се счукат в хаван или да се смелят в електрическа кафемелачка. В 200 мл вряла вода 1 чаена лъжичка смлени плодове се запарва 15 мин. Чаят може да се подслажда с мед или да се пие неподсладен, като се съчетава и с други билки например шипки, бъз и т.н. По технологията, по която се приготвя сироп от бъз, се приготвя и сироп от офика. Той имат великолепен антиспастичен ефект, ценен при астма.

Заслужават внимание и други плодове с оранжев или тъмен цвят например аронията. Тя може да се намери под формата на сироп или сок. Сокът може да се пие направо, сиропът се разрежда с вода. Много е подходящ при температурни състояния, за възстановяване след продължителни боледувания и не на последно място за предпазване от грип и простуди.

Трънката и глогът се грижат за имунитета

Плодовете на трънката съдържат гликоза, фруктоза, пентозан, пектин, вит. С, танинови вещества, ябълчна и други плодови киселини, минерални соли - калциеви, фосфорни и магнезиеви. Този състав подсигурява бързото освобождаване на тялото от шлаки и токсини, зарежда имунната система. Сиропът от пресни плодове се приготвя както и този от бъз. Той има много приятен аромат и може да подобри вкуса на билковите чайове или да се пие разреден с минерална вода – за здраве.

Глогът е известен на медиците като лек, който укрепва и регулира сърдечносъдовата дейност и централната нервна система. Плодовете му са толкова добри за сърцето както цветовете и листата му. Сега е времето да се наберат и изсушат плодове за зимата.

Може да се приготви и настойка. Една част част пресни плодове се накисват с 5 тегловни части 70% етанол (етилов спирт от аптеката). Може да се използват водка или силна ракия. След 3 седмици настойката може да се прецеди.

Настойката се пие се 3 пъти дневно по 20 капки. Те могат да се сложат върху малко късче хляб, което се дъвче бавно 30 минути преди хранене.

Чай от плодовете се приготвя както от плодовете на офиката.