Кукуряк – Helleborus odorus W. et K.
Семейство
Описание
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, черно-кафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7 – 16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дялове. Стъбловите листа са по-дребни, приседнали. Цветовете са жълто-зелени, 5 – 7 см в диаметър, увиснали. Околоцветникът е петлистен, нектарниците са 8 – 12, много по-къси от околоцветните листчета. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от няколко многосеменни мехунки. Цъфти рано през пролетта – от февруари до май.
Разпространение
Расте в гори, из храсталаци и по поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина в много райони на страната.
Употребяема част
Използват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Hellebori).
Действие
Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди. Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на червата и има очистително действие.
Приложение
Използва се (рядко) за лечение на сърдечна недостатъчност с отоци и други явления на венозен застой.
В българската народна медицина е известна употребата на кукуряка още при плеврит, хемороиди, кашлица, нервни заболявания. Външно се прилага при косопад, против пърхот, за стимулиране растежа на косата, за укрепване на косъма и др.
Начин на употреба
Прави се запарка от 1/2 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 300 см3 вряща вода. Пие се по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!