BETA
Билки и билкови сборове
Обикновена тиква – Cucurbita реро L.
Семейство
Тиквови – Cucurbitaceae
Описание
Едногодишно културно растение със стелещо се или катерливо стъбло и едри последователни листа с дълги дръжки. Цветовете са разделнополови, жълто-оранжеви, 7 – 10 см в диаметър, разположени в пазвите на листата. Плодът е кълбовиден до цилиндричен, 15 – 40 см в диаметър, с многобройни бели семена. Цъфти юни – юли, а плодовете узряват септември – октомври.
Употребяема част
За лечебни цели се използват семената (Semen Cucurbitae) и месестата част на плода (Pulpa Cucurbitae).
Приложение
Тиквеното семе се използва срещу панделковидни и кръгли чревни паразити. Употребяват се както пресните, така и сухите семки. Токсичността им е значително по-слаба от тази на коренището от мъжката папрат, затова и досега, макар и в редки случаи, намират приложение в народната медицина.
Семките се използват и като слабително и диуретпчно средство. Пикочогонното действие определя употребата на тиквата в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците.
Месестата част на плодовете се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат и за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при атеросклероза и при затлъстяване.
Начин на употреба
Прилагат се 300 г счукани обелени семки със 100 г мед на гладно. След 3 часа се дава очистително и се прави клизма. На децата се назначават по-малки количества семки (75 – 150 г).
Народната медицина препоръчва при безсъние вечер по 1/2 чаша изцеден сок от тиква.
Външно се прилага каша от настъргана тиква при изгаряне, екземи и др.
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!
