Захранване на кърмаче (бебе)

Захранването – замяната на едно кърмене с по-консистентна храна, трябва да започне между 17-ата и 26-ата седмица от раждането

Захранването означава включване в храненето на бебето на храни или напитки, различни от кърма и млека за кърмачета. Според дефинициите на Световната здравна организация (СЗО) захранващи храни са всички хранителни продукти, приготвени индустриално или в домашни условия, които се използват като допълнение към майчината кърма или нейните заместители, за да задоволят адекватно хранителните и енергийните потребности на детето.

Времето на въвеждане на храните за захранване е обект на дискусия сред педиатри и специалисти по хранене с оглед на ползите за здравето на кърмачето. Налице е несъответствие между съветите на здравните специалисти за захранването и това, което родителите правят. При захранване в неподходящо време може да настъпят неблагоприятни последици за организма.

Периодът на захранване на кърмачето е свързан с риск от недохранване, защото захранващите храни често имат неадекватни хранителни качества, дават се твърде рано или твърде късно, в недостатъчно количество или с недостатъчна честота.

Новите индикатори за количествена и качествена оценка на храненето на кърмачетата и малките деца, изработени от СЗО и УНИЦЕФ, се отнасят и за нашата страна. Те са свързани с времето на въвеждане на твърди, полутвърди и меки храни, ежедневното разнообразяване на храните, режима на хранене и консумация на богати на желязо храни.

През 2008 – 2009 г. са публикувани препоръките за захранване на кърмачетата на ESPGAN (Европейско дружество по педиатрия, гастроентерология, хепатология и хранене) и EFSA (Европейски орган за безопасност на храните).

Основни препоръки на ESPGAN (Европейско дружество по педиатрия, гастроентерология, хепатология и хранене)

• Изключително кърмене през първите 6 месеца от живота на детето
• Захранване между 17-ата и 26-ата седмица
• Разработване и въвеждане на захранвания според вида на хранене – изключително кърмене или заместващо хранене с млечни формули
• Не се препоръчва отлагане на въвеждането на потенциално алергични храни, като яйца и риба, при деца с риск от алергия и при неалергични деца, тъй като ограниченията на този вид храни ще намалят вноса на омега-3-дълговерижни мастни киселини, а това има негативен ефект върху когнитивното развитие и имунитета на децата
• Въведените нови храни за захранване трябва да осигуряват 90% от препоръчвания прием на биодостъпно желязо, 82% от цинка и 72% от фосфора
• Кравето мляко не бива да измества адаптираните млека преди 12-месечна възраст
• Препоръчва се избягване на ранен прием на глутен (преди 4-месечна възраст и дори преди 7-я месец)
• Вегетарианската диета не е подходяща за кърмачета и малки деца поради риск от дефицит на желязо, цинк, калций, витамин D, витамин В12 и енергия
• Захранващите храни трябва да бъдат с подходяща консистенция, вкус и аромат

Американската академия на педиатрите препоръчва само кърмене през първите 6 месеца, а след това – поне до 12-месечна възраст.

Как да въвеждаме новите храни при захранването на кърмачето?

Признаци за готовност от страна на бебето да приема нови храни:

• Стои седнало добре
• Сам`о взема предмети и ги слага в устата си
• Увеличава се образуването на слюнка
• Поникват първите зъбки
• Проявява интерес към храната на възрастните
• Скъсяват се интервалите между кърменията

Новата храна се въвежда с лъжичка преди кърменето или адаптираното мляко при здраво дете. Всяка страна има традиции при захранването, в България се започва със зеленчуково пюре, включено в обедното хранене.

При захранване се въвежда само по една нова храна! Всяка нова храна се въвежда на интервали през 5 – 7 дни, ако няма фамилна обремененост с алергии, и 7 – 10 дни, ако има такава обремененост. Обикновено се включва една нова храна седмично.

Количеството храна се увеличава постепенно – 1 чаена лъжичка през първия ден, 2 чаени лъжички през втория и т.н. (обикновено за 7 – 8 дни), докато приеманото количество достигне определеното за възрастта на кърмачето. Новата храна се включва в началото на храненето и след това детето се дохранва с кърма или мляко за кърмачета.

Според препоръките на СЗО децата от 6 до 8 месеца получават храни за захранване 2 пъти дневно, децата от 9 до 11 месеца – 3 пъти дневно. Количеството на захранващите храни трябва да бъде 30 mg/kg телесно тегло, или дете от 6 до 8 месеца получава 125 ml, от 9 до 11 месеца – 190 ml, от 12 до 23 месеца – 250 ml.

Рискове при ранно захранване (преди 16-седмична възраст)

• Пълноценното хранене с майчина кърма може да бъде изместено от недостатъчно пълноценни захранващи храни, също намалява калорийният внос и се увеличава рискът от алергии
• Бебетата са изложени на микробни агенти от храните и течностите, които са потенциално замърсени и могат да увеличат риска от болести, свързани с диария и хранителни дефицити
• Опасност от аспирационни инциденти – кърмачетата нямат умения да поглъщат твърда храна и това нерядко води до аспирация на твърда храна
• Повишен риск от болести, свързани с диария и хранителни алергии, поради незрялост на стомашно-чревния тракт на бебетата
• Майките могат да забременеят по-бързо, тъй като намаленото кърмене съкращава периода на потисната овулация

Рискове от късно захранване (след 26-седмична възраст)

• Недостатъчният внос на енергия и хранителни вещества единствено от кърмата може да доведе до забавяне на растежа, хранителни дефицити и желязодефицитна анемия
• Възможни са нарушения във физическото и интелектуалното развитие
• Повишен риск от възникване на имунни заболявания, диабет тип 1 и 2

Индикаторът „минимално диетично разнообразие“

Този индикатор измерва относителния дял на децата на 6 – 23-месечна възраст, получаващи дневно 4 и повече от следните групи храни:

• Зърнени, кореноплодни растения
• Бобови и ядки
• Млечни продукти (прясно мляко, кисело мляко, сирене)
• Месни храни – месо, риба, птиче месо, черен дроб
• Яйца
• Плодове и зеленчуци, богати на витамин А
• Други плодове и зеленчуци

Консумацията на храни от поне 4 групи през деня означава, че има вероятност детето да получава поне една храна от животински и една храна от растителен произход. При 81.4% от децата минималното диетично разнообразие включва 4 или повече групи храни.

Делът на децата, приемащи храни от по-малко от 4 групи, е значимо по-нисък при тези на майки с по-високи образователни степени и възрастови групи и при тези на работещи майки.

Повече от половината деца на майки с начално образование или без образование приемат ежедневно храни от 4 и по-малко групи (д-р Наталия Василевна Ушева).

Минимална честота на хранителния прием

Минималната честотата на хранителния прием е относителният дял на кърмени и некърмени деца на възраст 6 – 23 месеца, които получават минимален брой и повече пъти твърди, полутвърди и меки храни (включително приемът на мляко при некърмените деца).

За кърмените деца на възраст 6 – 8 месеца индикаторът се изчислява с минимален брой 2 хранения, а за възрастта 9 – 23 месеца – с 3.

За некърмените деца минималният брой дневни приеми е дефиниран като 4 пъти за възрастовия период 6 – 23 месеца.

Стадии на захранване

Първи стадий

Смесете малко кърма или обичайното мляко за кърмачета, което използвате, с една от следните храни:

• зеленчуково пюре от леко сварени моркови, картофи и други зеленчуци (чушки, карфиол, зелен фасул и др.);
• плодово пюре от ябълка, круша, банан и др.;
• зърнени храни (без глутен) – ориз, елда, просо, царевица;
• готови пюрета за кърмачета на зърнена основа – зеленчукови-плодови, обогатени с желязо.

Предложете новата храна с лъжичка, преди едно обичайно млечно хранене или по средата, ако така я приема по-лесно. Често бебето се нуждае от време, за да се научи да се храни от лъжичка.

Бъдете търпеливи. Целта е на този етап детето да свикне да приема храна от лъжица. Майчината кърма или млякото за кърмачета са основен източник на хранителни вещества за бебетата.

Втори стадий

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават основен източник на хранителни вещества за бебетата (около 500 – 600 ml дневно). Постепенно количеството на захранващите храни се увеличава. В същото време те постепенно заместват от едно до три хранения на ден.

На бебето може да се даде пълномаслено кисело мляко или обезсолено сирене като компонент на захранващата храна.

Необходимо е поне веднъж дневно да се дават зърнени храни. Може да се включат зърнени храни, съдържащи глутен – пшеница, ръж, ечемик, овесени ядки.

Поради изчерпване на железните депа на кърмачето и риск за желязодефицитна анемия е препоръчително даването на специални каши на зърнена основа, обогатени с желязо.

Препоръчително е да се включват разнообразни храни с различни вкусове, под формата на пюре или каши, без добавка на сол, захар или мед.

Препоръчва се да се включат зеленчукови пюрета или зърнени каши към някои от следните храни:

• пюре от месо или птици;
• пюре от риба;
• пюре от бобови храни – лющен боб, леща, грах;
• пюре от твърдо сварен жълтък.

Риба (бяла риба, риба тон) е препоръчително да се въведе след 6-ия месец, особено при деца, които не се кърмят, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходими за развитието на централната нервна система на бебето.

Пълномаслено кисело мляко може да се включи към плодово или зеленчуково пюре или зърнена каша.

Трети стадий

Захранващите храни стават по-голямата част от храненето на бебето. Важно е на бебето да се предлага голямо разнообразие от храни, за да получи всички витамини и минерали, от които се нуждае. Майчината кърма или млякото за кърмачета остават около 500 – 600 ml на ден.

Да се дават два или три пъти дневно храни, съдържащи нишесте, като картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват два или повече пъти на ден, под формата на парченца за приемане с пръсти от бебето. Една от предлаганите порции да бъде под форма на меко приготвено пюре от месо, риба, яйца или бобови храни (леща, лющен фасул). Червеното месо – телешко, агнешко и свинско, е добър източник на желязо. Яйцата са евтин източник на висококачествен белтък.

През този период храната трябва да бъде с по-гъста консистенция, на парченца, което ще стимулира бебето да дъвче и управлява малки късчета храна дори ако още няма зъбки. Да се предлагат храни за ядене с пръсти като сухари, парченца хляб или питка, обелена ябълка, банан, морков, сирене. Да се избягва даването на сладки бисквити и сухари, за да не придобие бебето навик да очаква сладки храни.

Четвърти стадий

Постепенно бебето преминава към храни, които се консумират от възрастните членове на семейството. Препоръчват се три пъти дневно накълцана и раздробена храна плюс хляб. Кърмата остава основна храна, около 500 ml на ден. Увеличава се количеството на захранващите храни. Бебето има малко стомахче, затова трябва да получава храни с висока хранителна плътност, като пълномаслени млечни продукти.

Да се дават три или четири пъти на ден храни, съдържащи скорбяла, като картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват също три или повече пъти на ден, на парченца за приемане с пръсти от бебето. Ябълките и крушите може да не са обелени. Витамин С от плодовете и зеленчуците ще помогне за усвояването на желязото, затова те се дават с основните хранения.

Да не се предлагат сладки кексове и бисквити, защото тези храни ще засищат бебето, без да му осигуряват необходимите хранителни вещества.

Две от предлаганите порции да включват месо, риба, яйца или бобови храни, като леща, грах, лющен боб. Месото да се дава смляно, а не на пюре.