ахолия

липса на жлъчна секреция; бялото оцветяване на изпражненията ( ахолия ) при жълтеницата насочва към пълна обструкция на жлъчните пътища;

Жълтениците се разделят основно на три вида: хемолитична, паренхимна и обструктивна. В зависимост от предимното повишение в серума на неконюгирания или конюгирания билирубин, жълтениците се разделят на две големи групи: 1. Жълтеници с предимно неконюгирана хипербилирубинемия - при повишено образуване на билирубин (вродени и придобити хемолитични анемии; неефективна еритропоеза - мегалобластна анемия, таласемия; след кръвоизливи и хеморагични инфаркти и др.); при нарушен транспорт на билирубина до хепатоцитите; при нарушение в залавянето на билирубина; при нарушена конюгация на индиректния билирубин (физиологочина жълтеница на новородените и недоносените деца). 2. Жълтеници с предимно конюгирана хипербилирубинемия - при нарушена екскреция на конюгирания билирубин (синдром на Dubin-Johnson, чернодробна цироза, хепатит); при вътречернодробен застой на жлъчка (медикаментозни и алкохолни хепатити, първична билиарна цироза, чернодробна цироза, бременност, холангиохепатит, злокачествени кръвни заболявания и др.); при извънчернодробен застой на жлъчка (камъни в жлъчния мехур, рак на жлъчния мехур и жлъчните пътища, рак на панкреаса, остър панкреатит и др.). Различават се четири оттенъка на жълтениците: 1. Flavin icterus (със сламеножълт цвят) е характерен за хемолитичните жълтеници. 2. Verdin icterus (зеленикав оттенък) говори за обструктивна жълтеница с частично превръщане на конюгирания билирубин в биливердин. 3. Rubin icterus (розовожълт, оранжев) насочва към хепатоцелуларна жълтеница - хепатит. 4. Melas icterus (сивкавожълт до кафеникавожълт) говори за продължителна обструктивна жълтеница при карцином.