афект

силна и бурна емоционална възбуда - физиологичен афект; при патологичният афект съзнанието е помрачено;

Емоция, която се появява бързо, протича бурно и обикновено бързо отзвучава. Най-често тази емоция се възбужда от впечатления или поводи, които застрашават или стимулират интересите и потребностите на личността. Форми на афект са гняв, уплаха, ужас, възхищение, желание и др. Афекта се придружава от неволни соматични изменения, моторни изяви и пренагласа на вегетативните функции (особено на сърдечносъдовата система, дишането, стомаха, червата, мехура, жлезите с вътрешна секреция и състава на кръвта). В тези процеси участвува междинният мозък, преди всичко таламусът. Когато действията се извършват в състояние на афект, преценките и умственият контрол над поведението отстъпват на заден план. Силата на афекта зависи от темперамента и от емоционалната чувствителност на индивида. Необходимо е човек да се научи да овладява и контролира афектите си, за да може да адаптира поведението си към социалното обкръжение. Силните и бързосменящи се афекти са нормално явление в ранната детска възраст. Разстройствата на афекта – абнормно повишена или понижена афектна възбудимост – се срещат като психологически симптоми; например хистериците демонстративно повишават афекта си, т.нар. афективна помпа. Намалената възбудимост на афекта води до депресии. Афектна инконтиненция – неовладява склонност към плач или сантименталност, се наблюдава при психически лабилни невротици и при болни с церебрална склероза. Постоянното потискане на афекта без адекватно психическо преодоляване на пораждащите ги условия може да предизвика невротични и психосоматични симпоми. За тяхното лечение може да допринесе терапевтично провокираното и направлявано отреагиране.