BETA
Речник
афибриногенемия
на латински език: afibrinogenaemia
на английски език: afibrinogenaemia
Липса на фибриноген в кръвната плазма, при което кръвта не се съсирва и се получават тежки кръвоизливи.
Фибриногенът е глюкопротеин, представен в плазмата и тромбоцитните алфа-гранули. Той е коагулационният фактор с най-висока концентрация в плазмата (200 – 500 mg/dl). При травма или съдова увреда, под влияние на тромбина, фибриногенът започва да формира фибринови мономери. Тези мономери впоследствие образуват полимери с мрежеста структура, което води до формирането на неразтворим фибрин. Понижени нива на фибриноген са характерни за вродени състояния като афибриногенемия, хипофибриногенемия, дисфибриногенемия, а също така – при чернодробни заболявания, ДИК-синдром, активирана фибринолиза и др. Повишени нива на фибриноген се наблюдават при диабет, инфекции и др. Високите нива на фибриноген са рисков фактор за развиване на сърдечно-съдови заболявания. Референтни стойности – 2,00 – 4,00 g/l.
