аглутинация
свързване в комплекс („слепване“) на сравнително едри антигенни частици, еритроцити, бактерии или други животински клетки под действието на специфични антитела (аглутинини); те служат като мост между клетките и ги свързват в общ комплекс, който се утаява; това е възможно благодарение на многовалентността на антителата; описаната аглутинация се нарича пряка, поради наличието на антигени по повърхността на клетката; пасивната аглутинация се прилага за разтворими антигени, които предварително се адсорбират (натоварват) върху инертен носител – еритроцити, латексови частици и др.; механизмът на слепването на частиците е аналогичен; реакцията, при която се свързват червени кръвни телца се нарича хемаглутинация и се използва при определянето на кръвната група; феноменът на аглутинацията е установен от Мечников