анестезия

анестезията е временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици; различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална); венозна анестезия: предизвиква се чрез инжектиране на упойващи ле­карства по венозен път; инхалационна анесте­зия: предизвиква се чрез вдишване на анестезионни или дихателни газове (въздух, кислород), съдържащи пари на течен, изпаряем анестетик.

Анестезия (на латински: anaesthesia) е дума от гръцки произход и означава безчувственост (към допир, натиск, температура, в това число и болка). Днес с този термин се означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика за извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури.

1. Обща анестезия - при нея се използват медикаменти (анестетици), с които се потиска функцията на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът загубва съзнание (заспива).

2. Регионална - при нея в различни части на тялото се инжектират медикаменти (локални анестетици), които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната зона към мозъка. Съществуват и други видове анестезия, които не се прилагат рутинно, защото не винаги са възпроизводими и обезболяването при тях невинаги е достатъчно за извършване на съответната манипулация. Такива са: електроанестезия, хипноанестезия и акупунктурна анестезия.

Обща анестезия:

1.1. Обща инхалационна анестезия - при нея анестезията се постига чрез подаване на газова смес, съдържаща кислород и анестетик. Инхалационните анестетици са газове - двуазотен окис (райски газ) и течни лелтливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават към газовата смес. Такива са: диетилов етер (не се използва вече), халотан, изофлоран, севофлоран. В зависимост от начина на подаване на анестетиците се дели на:

1.1.1 - маскова - газовата смес се подава посредством лицева маска.

1.1.2 - интубационна - при нея в дихателните пътища на пациента се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат.

1.1.2.1 - ендотрахеална - тръбата е поставена в трахеята

1.1.2.2 - ендобронхеална - извършва се чрез различни тръби с помощта на които газовата смес се подава в главните бронхи (най- често тръба на Карленс). Този тип анестезия се използва в случаите, когато се отваря гръден кош или операции с пневмоторакс.

1.2. Обща венозна анестезия

Класификацията на венозната анестезия се извършва в зависимост от групата на медикамента, който ползваме.. Бива следните видове:

1.2.1 - Барбитурова - използват се препаратите: Thiopental, Brevital, Hexobarbital и други (тио- и окси- барбитурати)

1.2.2 - Бензодиазепинова - тук се ползват препарати от тази група: Diazepam, Midazolam (Dormicum), Flunitrazepam (Rohypnol) и др.

1.2.3 - Опиоидна - тук медикаментите са от опиоиди - Morphin, Fentanyl, Petidin (Lydol) и др.

1.2.4 - Оксибутирова - тук има само един медикамент - Гамаоксимаслена киселина (Gammaoxybutirat)

1.2.5 - Епонтолова - с основен представител Epontol (Sombrevin)

1.2.6 - Стероидна - с основен представител Propofol (Diprivan, Profol, Propofol Lypuro и др)- това е шлагерът в съвременната венозна анестезия.

1.2.7 - Кетаминова - тук препаратът е Ketamin (Ketalar, Ketanest, Calypsol) Този препарат е производен на медикамента LSD. Предизвуква т.нар. дисоциативна анестезия.

1.2.8 - Етомидатова - препаратът е Etomidat (Radenarcon)

1.3. Обща балансирана анестезия

При балансираната анестезия се използват различни съчетания от венозни анестетици, газови смеси, съдържащи кислород, двуазотен окис и халогенизиран въглеводород (халотан, изофлуран или севофлоран) и мускулни релаксанти. Тези комбинации позволяват да се избегнат страничните ефекти на всеки един медикамент, чрез използване на няколко медикамента в по- малки дози. Така действияата им се потенцират взаимно за постигане на добро ниво на анестезия, както и за бързо събуждане, тъй, като относително малките дози на тези медикаменти бързо се елиминират. Вида, дозата и съчетанието на анестетиците при балансираната анестезия се определят от анестезиолога, съобразно вида на операцияата, продължителността и, възрастта на пациента и придружаващите му заболявания.

2. Регионалната анестезия бива:

2.1 Контактна - използват се препарати с много ниска температура на изпарение, които при допир с кожата я охлаждат. Ниската температура действа обезболяващо. Такъв препарат е Chloraethyl. Контактна анестезия се получава и при контакт на анестетик с лигавиците. Такива са Dicain за обезболяване при накапване в очите, особено при "осветяване", Lidocain Spree 10% - ползва се в УНГ практиката и т.н.

2.2 Инфилтративна - локалният анестетик се инжектира (инфилтрира) в зоната на оперативното поле, като така прекъсва болевите импулси на ниво рецептори.

2.3 Нервни блокове - локалния анестетик се инжектира около нерва, който инервира оперативната зона. Нервните блокове са много, в зависимост кой нерв се блокира.

2.4 Спинална анестезия - при нея анестетикът се инжектира в спиналното пространство. Там се намират спиналните нерви. При тази анестезия се получава ниво на обезболяване - използва се в урологияата, гинекологияата, съдовата хирургия на долните крайници и при операции в долната половина на корема.

2.5 Епидурална - (Сегментна анестезия) - при нея анестетикът се въвежда извън твърдата мозъчна обвивка (dura mater) в т. нар. епидурално пространство. При тази анестезия се блокират един или повече сегмента на гръбначния мозък.

2.5.1 Епидурална едноактна - при нея еднократно се инжектира анестетикът в епидуралното пространство.

2.5.2 Епидурална продължителна - при нея се поставя специален катетър в епидуралното пространство и през него може да се добавя анестетик, колкото е необходимо. Тази анестезия може да обезболява пациента и в следоперативния период дни наред.