артериално налягане

артериално налягане ( кръвно налягане ) е налягането на артериите в големия кръг на кръвообращението между систола (фаза на изтласкване на кръвта от сърцето) и диастола (фаза на пълнене на сърцето) и се отчита като стойността при тези две фази, при което се първо казва систолното после диастолното налягане, например 120/80

Съществуват така наречените системи на ниско и високо налягане. Към системата на ниското налягане принадлежат артериите, капилярите, вените на телесния кръг на кръвообращението, дясното сърце (обобщаващ термин за дясно предсърдие и дясна камера) и съдовете на белодробния кръг на кръвообращението. Системата на високото налягане се състои от артериите на големия кръг на кръвообращението. Основната задача на системата на ниското налягане е на резервоар на кръвта, тъй като 80% от циркулиращата в тялото кръв (около 7% от телесната маса без мазнините, при хората около 4 до 6 литра, тоест 70ml/kg) се намират в нея. Изпълнението на тази функция се предразполага от високата еластичност и капацитет на съдовете. При загуба на кръв може да се компенсира до определена степен обема чрез стесняване (вазоконстрикция) на вените. При обратния случай, който настъпва например при кръвопреливане, се променя най-вече обема на системата на ниското налягане. Затова в нормално състояние централното венозно налягане(стойност в норма около 3 до 9 mmHg) е добър индикатор за обема кръв. За разлика от системата на ниското налягане основната функция на системата на високото налягане е снабдяването на органите. Кръвното налягане претърпява големи промени в рамките на кръвоносната система. В аортата и големите артерии е около 100 mmHg, намалява в разклоненията на артериите на 40 mmHg, а в капилярите е само 25 mmHg. Във венулите е 20 mmHg, във вените е само 3 mmHg. В малкия кръг налягането се колебае между 15 и 20 mmHg в белодробните артерии и от 2 до 5 mmHg в белодробните вени.В разговорната реч под израза кръвно налягане се разбира налягането на артериите в големия кръг на кръвообращението между систола (фаза на изтласкване на кръвта от сърцето) и диастола (фаза на пълнене на сърцето) и се отчита като стойността при тези две фази, при което се първо казва систолното после диастолното налягане. Средностатистически тези стойности са между 60 и 90 mmHg за диастолата и между 100 и 140 mmHg за систолата. Разликата между систолното и диастолното налягане се нарича амплитуда на кръвното налягане. Кръвното налягане е фактор, без който не е възможно функционирането на организма. Средното артериално налягане от 60ммHg е обикновено нужно за работа на бъбреците и мозъка. Освен положителния ефект на оросяване на органите, кръвното налягане, когато е извън контрол и е много високо над нормата се нарича "тих убиец" поради асимптоматичността на заболяването. Само индивиди с особено остра чувствителност могат да диференцират много високо кръвно налягане.