асфиксия

задушаване; причините за асфиксия са попадане на чуждо тяло в дихателните пътища;

Асфиксията на новороденото е тежко състояние, дължащо се на кислороден глад. Клинично представлява състояние, при което при наличие на сърдечна дейност не се появява дишане или дишането е повърхностно и неефективно. Новородените деца имат значителна толерантност към хипоксия. Въпреки това относително кратки епизоди на тежка асфиксия или дълги периоди на субакутна хипоксия могат по един и същ начин трайно да увредят ядрата на мозъка. Въздействието на хипоксията върху миокарда се изразява в увреждането му, следствие на което се развиват кръвен застой на вътрешните органи. Венозният застой в съчетание с повишена пропускливост на кръвоносните съдове води до микрокръвоизливи в паренхимните органи и мозъка. Синдромът на сексуалната асфиксия, нар. се още асфиксофилия, хипоксифилия, представлява състояние, при което по време на сексуални занимания, партньорите усилват сексуалните усещания, оргазмената аура и преживяването на оргазмите с помощта на различни прийоми, които имат за цел да намалят притока на кислород към тялото. В тези методики се включват удушаването, загърлянето, притискането на устна и носна кухина (респ. тяхното запушване). Все още е спорно мястото на синдрома в сексологията, т.е. едни автори го причисляват към фетишите със садо-мазохистичен характер, докато други го причисляват към парафилиите. По-подробно внимание на този синдром се обръща през 80-те години в САЩ, когато съдебните лекари алармират за близо 800 жертви годишно, загинали от “загадъчно заболяване”. Сама по себе си, асфиксията е известна от древността на медицината и като цяло представлява патологичен процес, възникващ вследствие кислородна недостатъчност в кръвта (хипоксемия) и тъканите (хипоксия) и натрупване на въглероден диоксид. В широк смисъл това понятие е сборно и означава задушаване. Но какво отношение има асфиксията към секса? Когато организмът изпитва недостатък на кислород, страдат всички органи и системи, а най-вече кората на главния мозък. При асфиксия настъпва кислороден глад на кората на мозъка, а подкоровите структури се възбуждат за известно време. Именно там се намира и центъра на сексуалното удоволствие. Ако по време на недостатъчно постъпване на кислород в организма се стимулират половите органи, то центъра на сексуалното удоволствие става доминантен над всички останали и всички импулси от тялото ще се насочат към него. На практика, цялото тяло става единен център на удоволствие, който се стимулира от хиляди нервни клетки постоянно. Ако обаче в състояние на екстаз партньорите не прекъснат асфиктичните действия, то лицето подложено на сексуална асфиксия изпада в безсъзнателно състояние, от което може и да не излезе, и често смъртта настъпва по време на преживяване на самия екстаз. От наблюденията, които са проведени, макар и по-оскъдни, прави впечатление, че това е състояние, което предпочитат мъжете – както под формата на приложена асфиксия върху партньорите, така и върху самият себе си. Второто състояние е известно като автоеротична асфиксия, която усилва при мъжете половата възбуда и изживяването на оргазъм. Те могат да я практикуват както в състояние на мастурбационна активност, така и чрез други партньори, които да я осъществят върху тях. При жените сексуалната асфиксия почти не се практикува, или ако се практикува, тя се прилага върху тях от мъжете-сексуални партньори, които се възбуждат от садистични порядки, имащи за цел да задушат жертвата, с което усилват протичането на собствените екстазни преживявания.