атеросклероза

дегенеративен процес, засягащ големите и средни артерии, характеризира се с липидна инфилтрация на интимата на съдовете, гладкомускулна клетъчна пролиферация, повишено образуване на съединителна тъкан с последваща фибросклероза, калциеви отлагания; образуват се атеросклеротични плаки, които стесняват лумена на засегнатата артерия.

Атеросклерозата е едно от най-често срещаните заболявания на нашето съвремие. Разпространението на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно-съдови болести (исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт) може да се сравни с епидемия, обхванала цивилизованите страни през XX и XXI век. Винаги се е смятало, че атеросклерозата поразява основно възрастните хора и че е неизменен спътник на старостта. Но това вече не е така. През последните години заболяванията, причинени от атеросклерозата се “подмладяват”, което е отражение на нездравословния начин на живот на съвременния човек. Атеросклерозата представлява общо съдово заболяване на организма, което е свързано с нарушение на мастната обмяна. Характеризира се с увреждане на големите и средните артерии, като се засягат предимно тези на сърцето, главния мозък, бъбреците, долните крайници, а също така гръдната и коремна аорта. Атеросклерозата е процес на наслояване на масти по вътрешната стена на кръвоносния съд, в резултат на което стената му задебелява (образуват се т. нар. атеросклеротични плаки), артериалният лумен (просвет) се стеснява и потока на преминаващата кръв намалява. Вследствие на това се нарушава кръвоснабдяването на засегнатия орган.Атеросклерозата обикновено започва още в млада възраст, като бавно и постепенно прогресира в продължение на много години. Рисковите фактори за заболяването са: метаболитни (свързани с обмяната на веществата), ендогенни (произтичащи от организма) и екзогенни (външни). Метаболитни рискови фактори: Основен метаболитен рисков фактор за атеросклерозата е увеличеното количество на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Колкото е по-високо съдържанието на липиди (холестерол и триглицериди) в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Една от главните причини за повишеното количество на липидите в кръвта е увеличената консумация на храни, богати на наситени мазнини и въглехидрати. Холестеролът и триглицеридите се образуват в черния дроб и се внасят в организма чрез храната. Те се транспортират с кръвта под формата на липопротеини (агрегати от белтъчни и липидни молекули) с висока, ниска и много ниска плътност: Липопротеините с висока плътност (HDL) пренасят холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини се отстранява от организма – т. е. липопротеините с висока плътност не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър холестерол”; Липопротеините с ниска плътност (LDL) транспортират холестерола от черния дроб до органите. Когато LDL холестеролът е в наднормено количество в кръвта, той се отлага в съдовете, поради което се нарича “лош холестерол”; Липопротеините с много ниска плътност (VLDL) транспортират триглицеридите - те не увреждат пряко съдовата стена, но увеличават съсирването на кръвта, което може да доведе до пълно или частично запушване на вече склерозирала артерия (тромбоза). Излишното количество триглицериди се натрупва в подкожната мастна тъкан. Наднормените стойности на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите в кръвта, както и ниските стойности на HDL холестерола повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови заболявания. Колкото “добрият холестерол” е повече, толкова вероятността от развитие на атеросклероза е по-ниска. Други метаболитни рискови фактори за атеросклерозата са хроничните заболявания – захарен диабет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра. Ендогенни рискови фактори: Към ендогенните рискови фактори се отнасят: Полът – жените по-късно могат да развият атеросклероза в сравнение с мъжете, поради протективната роля на женските полови хормони – естрогени (преди настъпването на менопаузата – 45 – 60 години стойностите на холестерола при жените са по-ниски в сравнение с тези при мъжете на същата възраст; след менопаузата стойностите нарастват); Възрастта – с напредване на възрастта се увеличават атеросклеротичните промени в кръвоносните съдове; Наследствената предразположеност – лицата, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза са изложени на по-голям риск от заболяването. Екзогенни рискови фактори; Екзогенните рискови фактори са свързани с начина на живот и могат да бъдат предотвратими: Тютюнопушене: Тютюнопушенето предизвиква втвърдяване на артериалните стени, увеличава холестерола и спомага за по-лесното съсирване на кръвта. Никотинът в цигарения дим повишава кръвното налягане, като по този начин допълнително се увреждат кръвоносните съдове. Злоупотреба с алкохол:Редовната консумация на големи количества алкохол нарушава мастната обмяна, уврежда стените на кръвоносните съдове, ускорява сърдечната дейност и повишава кръвното налягане, вследствие на което се увеличава риска от развитие на атеросклероза; Намалена физическа активност: Ниската физическа активност води до наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнини в кръвта; Психоемоционално пренапрежение (стрес): Стресът повишава кръвното налягане и кръвната захар, което допълнително уврежда стените на кръвоносните съдове; Прием на някои лекарства: Продължителният прием на кортикостероиди (противовъзпалителни средства); диуретици (отводняващи средства); перорални контрацептиви (противозачатъчни средства) води до повишаване на холестерола в кръвта, респективно до атеросклеротични промени в съдовете; Болестната картина на атеросклерозата е твърде разнообразна. В зависимост от преимуществената локализация на атеросклеротичните изменения се различава атеросклероза на сърцето, главния мозък, гръдната и коремна аорта, долните крайници и бъбреците, с характерните за всяка една от тях симптоми: болка зад гръдната кост, често провокирана от физическо или емоционално напрежение, задух, сърцебиене, обща слабост и световъртеж; шум в ушите, намаление на слуха и паметта, главоболие, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене; болки в мускулите при ходене; интермитиращо куцане (при продължително ходене), студени крайници, язви по кожата, а в тежки случаи – с атеросклеротична гангрена; артериална хипертония, а по-късно с напредване на болестта настъпва бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност.Профилактика: 1.Консумирайте и използвайте храни, които намаляват риска от развитие на атеросклероза: Плодове (пресни и сушени) и зеленчуци (най-малко 400 – 500 грама дневно). Те съдържат много вещества с антиоксидантно действие, които предотвратяват възникването на атеросклеротични изменения на съдовете (витамините С, Е и А, селен, цинк и други биоактивни субстанции); Риба - скумрия, сьомга, сардина, херинга и риба тон (поне 1 път седмично). Рибните мазнини са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n – 3), които предотвратяват образуването на кръвни тромби и забавят процеса на нарастване на атеросклеротичните плаки; Пълнозърнести и други зърнени храни, бобови храни – съдържат влакнини, които намаляват общия холестерол в кръвта. и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите; Зехтин, бадеми, нерафинирани масла (слънчоглед, царевица, соя) и ядки - богати са на ненаситени мастни киселини, които намаляват холестерола в кръвта; Ограничете употребата на храни, които увеличават нивото на “лошия холестерол”, тъй като съдържат наситени мастни киселини и холестерол: тлъсти меса и колбаси; краве масло; млека и млечни продукти с висока масленост; яйчен жълтък, рибен хайвер, мозък, черен дроб; Избягвайте консумацията на маргарини, защото те съдържат т.н. трансмастни киселини, които повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини; Използвайте растителни мазнини за готвене. Не прекалявайте с пърженето, защото при него част от мазнината се поглъща от хранителните продукти, а така също под въздействието на кислорода във въздуха могат да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които благоприятстват атеросклеротичните и ракови процеси; Пийте по 2-3 литра вода и по една чаша червено вино дневно, защото те стимулират образуването на “добрия” холестерол;