цистит

възпалително заболяване на пикочния ме­хур; според етиология циститите биват: инфекциозни (бактериални, вирусни, микотични и др.) и неинфекциозни (радиационни, лекарствени); според протичането се различават остри и хронични цистити;

Циститът е възпаление на стената на пикочния мехур. Това e заболяване, което засяга много по-често жените отколкото мъжете, като най-честата причина за развитието му е бактериална инфекция. Това е много честа инфекция и се смята, че една жена от пет е боледувала или ще боледува поне веднъж в живота си от това заболяване. Уретрата ( каналчето, което отвежда урината от п. мехур) при жените е много къса (само няколко сантиметра), права и се отваря на нивото на влагалището, където е зона, нормално колонизирана от бактерии. Понякога се случва, бактерии да проникнат по хода на уретрата в пикочния мехур и да предизвикат цистит или инфекция на долните пикочни пътища.

При мъжа, тъй като уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникаване на бактерии е много по-трудно и за това най-често се дължи на допълнителен предразполагащ фактор или заболяване. Ето защо при мъжа, циститите най-често са усложнени. Циститите са чести:

- След сексуален контакт. Цистита не е полово-предавана болест. По време на сексуалния контакт, особено при “по-страстен” такъв, проникаването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата, което улеснява проникването в пикочния мехур на бактериите, който се намират на входа на влагалището. Заболяването не е полово предавана болест, тъй като жените обикновено се заразяват със свойте собствени бактерии и не с тези на партньора.

- При проблеми с гасто-интестиналния тракт като запек или диария. Най-честите бактерии, предизвикващи цистит са бактерии от храносмилателния тракт, които често се откриват върху вагината (замърсяване), поради анатомичната близост на влагалището и ануса. Храносмилателните проблеми често се дължат или на увеличаване на броя на тези бактерии и/или на появата на по-силно патогенни такива, което от своя страна повишава риска от подането им върху вагината.

- Неадекватна хигиена. Липсата или ниската лична хигиена, може да е предразполагащ фактор, но много по-често точно обратното – прекалената хигиена, чрез употребата на дезинфекциращи сапуни, вагинални душове, с която се цели “дезинфекция” на вагината и влагалището води до унищожаване на “сапрофитната” флора ( микроорганизми, който нормално колонизират тази зона и не представляват опасност) и по този начин се улеснява развитието на по-патогенни, вирулентни и резистентни бактерии, който да причинят цистит.

- Недостатъчен прием на течности. Когато се приемат малко течности, съответно и утинирането е по-радко, с което намалява и чисто механичното “миене” на пикочния мехур и уретрата от урината и бактериите имат много повече време да се размножават.

- Бременност. Поради механични и хормонални причини, циститите са по-чести по време на бременост, като много често симптомите са дискретни или дори липсващи (20-40%). Освен това, те могат да станат причина за аборт или преждевременно раждане.

- Диабет – захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите и за това бактериална флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална.

- Други по-редки случаи: уретрален катетър, неврологични, вродени заболявания.

Острия цистит, обикновено започва с често уриниране на малко количество урина, съпроводено със силно парене, дори болка. Възможна е и появата на кръв в урината, дължащо се на кървене от възпалената стена на мехруа. Острия цистит, обикновено не се съпровожда с качване на температура (фебрилитет), нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Появата на такива е признак за усложнение и трябва да се уточнят навреме. Оплакванията при цистит са много типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза. Препоръчва се изследване на урина (Deep Stick), за наличие на бактерии, левкоцити, нитрити и кръв в нея, като може да се предприеме и микробиологично изследване на стерилна урина (особено при рецидивиращите циситити), позволяващо да се идентифицира конкретен причинител и определяне на антибиограма.

Най-честия причинител на острия цистит, са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактерии (от латински colon= дебело черво). Около 70-95% от случайте това е Escherichia Coli (E. Coli), 5-10% Staphylococcus saprophyticus, като се срещат и други представители на род Enterobacteriaceae, като Proteus mirabilis и Klebsiella. E. Coli се открива толкова често, че при един банален, неусложнен и нерецидивиращ цистит, е допустимо да се започне лечение срещу колибактерии, без микробиологично изследване, само въз основа на характерната симптоматика и резултата от изследването на обикнивена урина.

- Най-тежкото усложнение е пиелонефрита: от пикочния мехур, бактериите могат да достигнат до и да засегнат и бъбреците. Това е рядко усложнение на цистита, но трябва да се подозира всеки път при циститни оплаквания, съпроводени с покачване на температурата и/или тъпи болки в лумбалната област.

- Рецидивиращите цистити са относително чести и понякога се лекуват трудно. При тях от особено значение имат превантивните мерки (виж по-надолу).

- По време на бременност, един цистит не рядко (20-40%) може да протече без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит и/или да доведе до проблеми с бременността, за това по време на бременост се препоръчва веднъж месечно изследване на урина. Лечението на цистита е антибиотично. Различни групи антибиотици (Trimethoprim-sulphamethoxazol, Тетрахинолони, Цефалоспорини и др.) са доказали своята ефективност по отношение на причинителите на цистита, като продължителността на лечението зависи от избраната група. Най-често, при остър цистит, един кратък антибиотичен курс – еднократен прием или тридневен курс е напълно достатъчен. С особено внимание трябва да се подходи при бременни пациентки, тъй като повечето антибиотици са противопоказани при тях и избора на препарат трябва да е разумен. Са това ако имате дори най-малко съмнение, че сте бременна, не збравяйте да го споменете на лекуващия си лекар. При бременните, се препоръчва 7-10 дневна терапия с бета-лактами или втора или трета генерация цефалоспорини.

При рецидивиращите цистити, може да се приложи и профилактична по-дългосрочна, нискодозирана антимикробна терапия. Като профилактика могат да се използават имуностимулиращи медикаменти, подкиселяване на урината, екстракти от червена боровинка въпреки, че те не са толкова ефективни, колкото антибиотичната профилактика.

За да се избегне цистита и/или неговото рецидивиране, е важно да се спазват следните съвети:

- Обилен прием на течности: колкото повече течности пием, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура.

- Установяване на едно равновесие между прекаления и липсващ интимен тоалет: употреба на меки сапни, избягвайте дезинфектиращи гел душове и сапуни. С две думи, нищо повече от един обикновен ежедневен тоалет.

- Трябва да се избягва честото носене на тясно и стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси, което може да предизвика мацерации (протриване) на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.

- Редовна хигиена по време на цикъл, редовна смяна на дамски превръзки или тампони е задължителна.

- Гениталния тоалет да се извършва с движения отпред-назад.

- Избягвайте прекалено “страстните”, травматизиращи и анални сексуални контакти.

- Уринирането след секс, позволява чисто механичното елиминиране на наколкото бактерии, които са попаднали по време на акта в пикочния мехур.

- При пациентки, при който епизодите на цистит се асоциират с полов акт, се препоръчва еднократен профилактичен прием на антибактериален препарат (Trimethoprim-sulphamethoxazol), след всеки акт.