8 процента от българите носят генна мутация, която ги пази от СПИН

Тази тенденция продължава. България с е ниско разпространение на вирусната инфекция. Например в Европа на 100 000 души има 5.7 заразени, у нас са близо 2 пъти по-малко – на 100 хиляди – 2.2 според една статистика, според друга – 2.7. Статистиката няма как да бъде манипулирана. Въпреки че броят на хората, живеещи с ХИВ, наистина е само върхът на айсберга. Защото те се изследват само ако поискат и се явяват реално в статистиката, когато вече развият СПИН. Много е вероятно преди това да не са били изследвани и включени. Последната статистика отчита, че у нас има 1709 заразени с вируса. Ако обаче се върнем назад в годините и направим съпоставка, ще видим, че в 2012 г. има 157 новозаразени и те са с 44 по-малко от предходната. Това е добра новина. Най-вече защото се знае, че повечето от тях – 52%, са млади хора. А това понижение е наистина сериозно.

Така е. Увеличаването на броя на новозаразените е най-вече в тези две групи – млади мъже, които правят секс с мъже или са бисексуални. Другата група са венозните наркомани. Това е притеснително. За 2012 делът на хомосексуалните сред всички новозаразени е 35.6%, а при венозните наркомани този процент е 25.4. Това е тенденция от 2005 г., която продължава и досега. В началото на епидемията бяхме „хванали“ много малко мъже, които правят секс с мъже. Вероятно защото над тях тегнеше стигма. Обществото не можеше да ги приеме, те знаеха това и се бяха капсулирали. Не идваха на изследвания. За сегашната промяна има две обяснения – едното е да се е увеличило рисковото поведение на тези мъже и това да е довело до повече заразени. Другото е техният брой реално да нараства. Каквото и да е обяснението, то трябва да насочи усилията за превенция сред тези групи. Тук е мястото за активна дейност на Националната програма по СПИН. Тези две групи са затворени, хората не се афишират и по-трудно ще дойдат да се изследват доброволно. Затова и нямаме реалното обяснение за нарастването на броя на новозаразените. Няма повишение сред кръводарителите. Няма увеличение и сред тези, заразени по обичайния полов път. И това трябва да ни накара да се замислим. Неслучайно световният призив е „Познай своята епидемия и вземи съответните мерки“. Не работим въобще, а според спецификата на всяка страна.

Смятам, че нашата референтна лаборатория по ХИВ, по-специално биологът Иво Алексиев, който прави пълен анализ на вирусите и на техния генетичен състав, има съществен принос. Проучванията установиха, че у нас има редица подвидове на ХИВ-1, които много рядко се срещат в света. Част от тях идват от Африка. Възможността да пътуваме увеличава и броя на тези уникални субтипове на вируса. Мъжете, които правят секс с мъже, имат този подтип В на ХИВ вируса, който е характерен за цяла Западна Европа и за типичната епидемия. Докато по-голямата част от венозните наркомани имат нехарактерен подтип на вируса. Това е голямата разлика от началото на епидемията и сега. Това означава, че има еволюция в епидемията. И доказва, че вирусът ХИВ-1 въобще не е завършил своето историческо развитие. Той продължава да се изменя и ние не знаем докога ще продължи това.

Така е. Няма място за самоуспокоение. Ситуацията е различна от 1987 г., когато на година имаше 20 – 25 заразени, а сега те са 150. Виждате какъв е темпът на нарастване. Навремето заразените идваха от чужбина. Сега си имаме огнища, от които човек може да се зарази. Ако ги класираме по градове – това са София, Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас. А по общности – хомосексуалистите и венозните наркомани. Вече не е нужно да ходиш в чужбина, за да се заразиш.

Действително има такива хора, това е генетичен вариант, който прави човек по-малко възприемчив към заразата. Става дума, че човек има генетична защита, а не за особеност на вируса. У нас този процент е 7.9 ± 0.1. Това е около 8%. Докато в северните страни – Финландия, Норвегия, Дания – тези хора са 18 – 20 процента. Става дума за дългогодишна еволюция, за милиони години, през които този ген се е разпространявал. Докато в Южна Европа – южната част на Франция, Италия, Турция, Испания, този процент е около 4. Ние сме наравно с Германия. Това е една от малкото хубавите генни мутации, на които хората могат да се радват. Благодарение на тази генна мутация не може да се произведе белтък, който да осигури свързването на вируса с клетката. Така човешките гени се намесват в самия процес на инфекцията.