Астмата се маскира като настинка
Интервю с доц. Румяна Рачева, Катедра по алергология, Медицински университет – София
- Доцент Рачева, какво представлява астмата, как можем да я разпознаем от обикновено задъхване например?
- Астмата е хронично заболяване.
За разлика от другите хронични заболявания тя има хронично-рецидивиращ ход, което означава, че се отчитат периоди, когато пациентът се чувства зле с различни по тежест изразени симптоми на астма – със задух, свирене на гърдите, стягане в гърдите, кашлица, но може да се наблюдават и безсимптомни периоди, когато той се чувства здрав. Астмата се характеризира с повишена реактивност на дихателните пътища, реагиращи на различни стимули. Може да са инфекциозни стимули, каквито са вирусните алергени – най-често акари от домашен прах, полени и др., може да са някакви други неспецифични стимули, например студен въздух, физическо натоварване и други. Всъщност бронхиалната хиперреактивност се отключва по различни механизми – може да бъде клинично изявена, когато пациентът е в пристъп, но може да бъде и латентна, когато пациентът е извън пристъп. Когато специалистите се опитваме да доказваме бронхиалната астма, ние търсим точно тази променена реактивност на дихателните пътища с различни методи на изследване, преди всичко с изследване функцията на дишането.
- Какви са спецификите и разликите между основните видове астма – алергична и неалергична астма?
- Различаването преди всичко е по отношение на стимулите. Алергичната астма се предизвиква от различни алергени, а неатопичната предимно от неспецифични стимули. Разбира се, разграничаването на двата типа астма е условно и рядко се среща в чист вид. Обикновено при даден пациент с астма може да действат различни стимули, но преобладават една част от тях. Астмата може да се срещне във всяка една възраст. При децата до 3 години преобладават случаите, когато астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план, т.е. става дума за неатопична астма.
- Какви са симптомите на астмата и различават ли се те при различните видове астма?
- Не, като цяло симптомите на астмата са едни и същи. Могат да настъпят бързо или малко по-бавно. Може да са различни по тежест, но симптомите са едни и същи. Основните са пристъпният задух, свиренето на гърдите, стягане в гърдите и кашлица. Кашлицата е много важен симптом при астмата. Тя обикновено е дразнеща и мъчителна. В началото е суха, а в края на пристъпа вече започва да се овлажнява и пациентът отделя храчки.
- Как и кога се проявява астматичният пристъп?
- По време на пристъп настъпва спазъм на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигавицата и хиперсекреция на мукус. Резултатът е различна по тежест бронхиална обструкция. Тежестта на симптомите на астматичния пристъп е пряко свързана с тази бронхиална обструкция и нейните три компонента. Астматичният пристъп може да настъпи съвсем внезапно. Често е предшестван от алергична хрема, която започва с водниста секреция и има различна продължителност. Обикновено след 2 – 3 дни започва и мъчителна кашлица и задух. Понякога нещата вървят успоредно, т.е. едновременно настъпват и симптомите на алергичния ринит, и на астмата. Значително по-рядко настъпва астматичен пристъп, без да бъде предшестван от хрема или без да има някакъв проблем с носа. При младите и при възрастните хора пристъпите са типични. Те могат да започнат изведнъж, характерните симптоми са налице, докато при малките деца, специално при тези до 3, дори до 5 години, нещата изглеждат доста по-различно както на външен вид, така и при прегледа на самия пациент. При малките деца дихателните пътища са с много малък диаметър, по време на пристъп се увеличава количеството на бронхиалния секрет и освен характерното за астматичния пристъп затруднено издишване и „свиркащо“ дишане могат да се чуят и други разнообразни звуци, свързани с дишането. По същата причина влошаване на състоянието може да настъпи много бързо, настъпва дихателна недостатъчност.
Астматичните симптоми често се проявяват нощем. По време на пристъп честотата на дишането се увеличава, затруднена е физическата активност в различна степен, при тежките пристъпи говорът е накъсан, пациентите не могат да изговорят цяла фраза наведнъж. В дишането се включват и допълнителни мускули, болният заема седнало положение – което облекчава донякъде дишането.
- Какви са основните методи на диагностициране на астмата?
- Когато има симптоми на пристъпна кашлица, на свирене в гърдите, повтарящи се във времето, първият въпрос, на който трябва да се отговори, е има ли пациентът астма или не. За целта той трябва да се подложи на изследване на дишането. То се провежда със специални апарати, спирометри. Има и портативни апарати, подходящи за по-продължително проследяване на дишането в домашни условия – ВЕД-метри. По време на пристъп спирометрията е с определена конфигурация на показателите, което категорично ни дава отговор на въпроса дали се касае за астматичен пристъп, или не.
На вашето внимание
Бременност и родителство
Състояния и заболявания
- Етикети:
- Рубрики: