Бананите предпазват от гастрит и язва и намаляват риска от образуване на камъни в жлъчката

Плодовете на бананите се развиват само от женските цветове

Бананите (Musa) са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания. Археологически и палеоложки доказателства от Папуа Нова Гвинея показват, че това е станало около 5000 г.пр.н.е.

В Европа е познат най-вече десертният сорт, а в Малайския архипелаг отглеждат предимно сорт за готвене, тъй като бананите се използват като основно допълнение към рибните ястия.

Южният плод е богат на прости въглехидрати, които организмът разгражда много бързо. По този начин тялото си набавя голям енергиен заряд. Това прави бананите подходяща храна както за спортисти, така и за хора, страдащи от умора и загуба на сили.

Съдържащият се в бананите витамин В6 стимулира действието на серотонина – т.нар. хормон на щастието. Затова те се препоръчват за добро настроение, за облекчаване на предменструалния синдром и за по-лесно преодоляване на стреса.

Благодарение на калия пък бананите могат да намалят чувствително риска от сърдечен удар, същевременно нормализирайки кръвното налягане.

При стомашни проблеми приемът на три банана на ден в комбинация с по три големи чаши минерална вода или неподсладен чай към всеки от тях регулира храносмилането. Бананите спомагат за образуването на защитен слой, който предпазва стената на стомаха, като неутрализира излишните киселини, и така предпазват от гастрит и язви. От друга страна, пектините в тези плодове се свързват с излишната жлъчна киселина в организма и като я изхвърлят от него, намаляват риска от образуване на камъни в жлъчката.