Д-р Мила Дукова: Мъжете пият повече, жените – много по-злокачествено

Според СЗО безопасната доза е до 20 – 30 г твърд алкохол или 50 – 70 мл вино

Д-р Дукова, статистиката за хората, които употребяват и злоупотребяват с чашката у нас, различава ли се от тази в останалите страни? До кои от тях ни доближава? Къде стои България спрямо останалите страни?

Доближаваме се до водещите в класацията – за съжаление сме в първата десятка.

Как се движат тези показатели през последните години? Имат ли връзка кризата, обедняването, липсата на перспектива с по-голямата консумация на алкохол според вас? С какво се обяснява тази статистика?

С многото депресивно-тревожни кризи, през които хората са принудени да минат – липсата на достатъчно средства, оставането без работа, загубата на близък, липсата на лична реализация, емоционалното разочарование, усещането за безизходица... Все събития, с които всеки – не само българинът, трудно се справя. Културата ни в тази област все още не е на ниво. И повечето хора, особено мъжете, възпитани да се държат „по мъжки“, не споделят, че имат проблем, трудно търсят специализирана помощ или подкрепа. Много по-приемливо социално и „мъжкарско“ се счита да изпиеш бутилка вино или ракия... Разбира се, това не решава проблема, но е начин за временно сваляне на напрежението и начин да не мислиш по въпроса. Всъщност така се започва – отначало с по-малки дози, но редовно.

Всеки у нас смята, че се черпи, никой не смята, че пие, още по-малко, че се налива и губи мярка – има ли „лична“ доза? Къде минава границата, от която нататък човек може да стане зависим?

Мярката за всеки е индивидуална – зависи от пола, вида на алкохола, от физическото и емоционалното ни състояние, както и от ред други фактори. Според Световната здравна организация безопасната доза е до 20 – 30 г твърд алкохол или 50 – 70 мл вино. За мъжете това са до 21 питиета седмично, за жените – до 14 – разбира се, посочените бройки, приети не наведнъж.

Колкото до границата, от която нататък човек става зависим, трябва да разграничим черпенето от пиенето. Хората, които обичат да се черпят, го правят за удоволствие – обикновено това става по някакъв по повод и в компания. Алкохолно зависимият човек пие, защото организмът му е пристрастен. Тук въобще не става дума за удоволствие – то липсва.

Гени или други фактори са най-важни за изграждане на вкус към алкохола?

Гените определят предразположеността ни към определени неща – дори и склонността за повишена алкохолна консумация... И все пак представете си, че ви дадат кутия с цветни моливи и с тях трябва да нарисувате картина. От моливите ще зависят само цветовете на нарисуваната от вас картина.

Какъв алкохол се предпочита у нас? Французите са известни с виното и търсят нови и нови лечебни съставки в него. Вероятно това формира култура на пиене. Ние досега работим със забрани. Каква стратегия за превенция е разумно да следваме?

Забраните рядко са вършили работа, още по-малко по отношение на алкохолната консумация, освен по времето на Хан Крум. Но и там може да се спори за полезността на мярката в дългосрочна перспектива. Културата на пиене е нещо много хубаво, но като човек и лекар мога да кажа, че не съм я видяла да присъства особено много у нас. Като начало е добре да започнем да си говорим по тези въпроси – когато едно общество е чувствително на дадена тема, започват да се търсят отговори за проблемите. Колкото повече хора бъдат спечелени за тази кауза – да се пие умерено, без да се уврежда здравето, толкова по-бързо ще се намерят решенията. Колкото повече специализирана информация има на достъпен за хората език, толкова те ще са по-подготвени. Това важи особено за младите хора, на които им предстои да изградят такава култура. Разбира се, ще е необходима и институционална подкрепа. Лигата на умерените е неправителствена организация с основна цел превенция на алкохолната зависимост. Мисля, че това е общественополезна цел – в интерес на всички е да имаме по-малко алкохолно зависими и по-малко нещастни семейства, защото покрай един алкохолно зависим страдат още 5 – 8 души негови близки.

Има ли Лигата на умерените своя стратегия и как смятате да работи с младите хора? Предишни проучвания сочат, че 6% от учениците пият всеки ден, и то по 5 питиета.

Много е „мъжкарско“ сред тийнейджърите да „премерят сили“ – да се види кой може да изпие най-много алкохол. Това е изкривен начин да се покажеш „пораснал“. За съжаление практиката сочи, че наравно с младежите се състезават и девойките. Неслучайно нашата първа инициатива стартира с видеоклип под мотото „Не изхвърляй живота си на боклука“. От петък – 07.12.2012 г., стартира и електронен сайт www.umereni.bg, където всеки може да влезе и да получи информация по въпроса какво е безопасна и какво е рискова алкохолна консумация. Всеки може да провери анонимно неговият прием на алкохол в коя от двете категории попада. Както и да получи компетентен отговор по тази тема от водещи специалисти в тази област. Тепърва предстоят кампании за раздаване на информационни материали в много от големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора. Ще видите едни надписи като бранд на контейнерите за боклук. Това са само първите ни стъпки.

Можете ли да очертаете образа на пристрастения към чашката – мъж, 35 – 40-годишен, счетоводител, който пие всеки ден по 100 мл твърд алкохол, 200 мл вино?

Мъжете пият повече като обща бройка, но при жените е много по-злокачествено. Това е свързано с проблеми в личен и социален план и, разбира се, със здравословни проблеми, които съпътстват алкохолизма. Едва 10% от зависимите осъзнават алкохолния си проблем, а още по-малък процент от тях търсят помощ преди настъпването на остър медицински инцидент, който по спешност налага прием в болнично заведение. За липсата на мотивация за лечение и на финансови средства мисля, че е излишно да споменавам. Здравната каса няма клинична пътека за лечение на такива състояния. Тези, които първи идват за помощ при нас, са близките на алкохолно зависимите.

Вече има разработен тест, който отчита дали сме склонни да се пристрастим към алкохола. Как е разработен въпросникът и доколко обективна е оценката?

Влезте в сайта www.umereni.bg и ще се убедите сами! Тестът е разработен според най-съвременните критерии и се наблюдава от водещи специалисти в лечението на зависимости, които са и консултанти на сайта и организацията ни.

Визитка

Д-р Мила Дукова е председател на управителния съвет на Лигата на умерените. Вече 12 години работи като общопрактикуващ лекар в София. В периода 2005 – 2009 г. е член на комисията по лекарска етика към Софийската лекарска колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), а през 2009 г. е председател на комисията по професионална етика на БЛС – София.