Гранични състояния

Разликата между депресия и патология е тънка

Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е изпадал в депресия, а годишно над 3000 българи правят опити за самоубийство, защото не могат да се справят с емоциите си.

„Щастието не е случайност или съдба. Щастието е продукт на позитивната нагласа към живота. Дори в най-тежката ситуация човек може да намери повод за радост“, твърди Далай Лама.

Повечето хора обаче са обсебени именно от преследването на щастието, без да знаят към какво точно се стремят. Търсят го обикновено по най-грешния път и затова в крайна сметка се оказват безкрайно нещастни. Това, което имат, никога не им стига. Винаги искат още и още: пари, кариера, перфектни деца, идеален партньор, скъп автомобил и обществено признание. А невъзможността да се радват на вече постигнатото ги вкарва в капана на депресиите.

Оказва се, че не е никак трудно да попаднеш в тази графа, защото това състояние се засилва от алкохолните и наркотичните зависимости. А и „тази лудост не е като онази лудост“, която те подтиква да държиш речи насред улицата или да си говориш сам в градския транспорт. Понякога тя те принуждава да се скриеш зад излъсканата си фасада на преуспял човек, вместо да изкрещиш от болка. Безсънието си оправдаваш с неразрешимите делови задачи, а прекомерната употреба на алкохол – с поредния успех, който трябва да отпразнуваш. Без да осъзнаваш, че всички тези симптоми недвусмислено разобличават собствената ти несигурност и неминуемо ще те доведат до депресия.

„Напрежението и конфликтите на работното място са едни от водещите фактори за изпадането в депресия. Когато е притеснен, човек си поставя очилата на песимизма – обхваща го чувство на отчаяние, негативната оценка се засилва, започва да определя света като несправедлив и да не намира мястото си в него“, обясни преди време д-р Любомир Живков.

И когато болезненото чувство за малоценност се съчетае с особеностите на характера и ценностната система на отделния индивид, може да се очаква всичко – включително и опит за самоубийство.

Последните данни показват, че слагането на край на жизнения път при работещите се изравнява с това при безработните. Възрастовите граници са много широки – от 20 до 60 години. Но ясно се разграничават две основни причини за опитите за самоубийство – проблеми у дома или в офиса. А понякога и тяхното съчетаване.

Синдромът на изчерпването засяга успелите хора

„Преди години на Запад се заговори за депресия на изчерпването на силите, която е известна още и като депресия на мениджърите. Непрестанният работен стрес, без възможност той да бъде прекъснат, може да доведе до сериозни последици. Особено когато стилът на живот не включва спорт или друго хоби, а се свежда до преяждане, повишена консумация на алкохол и дори до употреба на наркотични вещества. Естествено всичко това остава в скрития живот. Защото тези хора имат определен имидж в обществото – те имат финансовите възможности да си изградят лъскава фасада, зад която да скрият несигурността си“, обяснява още д-р Живков.

По думите му амбициозните хора издигат в култ необходимостта непрекъснато да са във форма. Те налагат свръхконтрол на чувствата си, за да не отпаднат от състезанието. Налагат си маската на вечно усмихнати и преуспяващи, за да удостоверят пред обществото просперитета си. Но всичко това е едно голямо изпитание за духа и тялото.

Препоръките на психолозите в този случай са простички и лесно изпълними – пълноценна релаксация в края на работното време, спортуване или занимаване с друго хоби, което носи позитивни емоции. Погрешно е човек да се забавлява с колеги, да работи през нощта, както и да търси съвет от близки приятели за проблемите си.

Въпроси и отговори

1. Какво е депресия?

Заболяване, а не просто усещане за безнадеждност и отчаяние. От него страдат три процента от населението на Земята във всеки един момент.

2. Колко често се регистрира?

Депресията е честа като простудата. Според СЗО тя е четвъртата по значимост болест в света и е сред 10-те най-често поставяни диагнози от семейните лекари.

3. Какъв е рискът да се разболееш?

Изключително голям за всеки човек, особено ако е свръхемоционален и с изострено чувство за справедливост. Изследванията показват, че преди всеки 4-ти, а сега всеки 3-ти на Земята поне веднъж минава през тежка депресия.

4. Кой е предразположен към депресия?

Хора, склонни към прекалена амбициозност, перфекционизъм, безпокойство, импулсивност, агресивност.

5. Какво води до появата на депресия?

Стресови събития като смърт, развод, раздяла, конфликт на работното място.

6. Какви са клиничните симптоми?

Безсъние или непрекъсната сънливост, нарушен апетит, рязко напълняване или отслабване, потиснатост, безрадостност, бърза уморяемост, тревожност, чувство за малоценност или недооцененост, нарушена концентрация и др.

7. Какво може да влоши състоянието?

В такива състояния всяка лоша или неприятна новина може да се окаже фатална, така че близките трябва да щадят болния. 40% от самоубийствата се извършват в състояние на депресия.

8. Лекува ли се депресията?

Депресията се лекува чрез съчетаването на медикаментозна терапия и психотерапия.