Изследване за 2 лв. ориентира лекаря за състоянието на бъбрека

Камъните в бъбреците са много често заболяване и в цял свят това е нерешен проблем. Проучванията доказват, че ако човек еднократно е образувал камък, който е елиминиран - било спонтанно изхвърлен или изваден с някои от хирургичните методи, 10 години по-късно при 50% той се явява наново. От години този проблем се проучва от уролози, нефролози, биофизици, химици и какви ли не специалисти. В крайна сметка няма решение. Ако се намери специалист, който да открие как да не образуваме камъни в бъбрека или как завинаги да ги премахнем, той трябва да получи Нобелова награда. Камъкът, освен че може да причини бъбречна колика, може и да е „ням”, както ние казваме - без клинична проява, без болки и кризи. Обикновено се установява случайно при ехографски преглед или при изследване по повод други заболявания. При бъбречна криза, разбира се, се търси лекарска помощ. Част от нашите заболявания, така наречените гломерулонефрити, нямат конкретна клинична картина, единствено – високо кръвно налягане ги издава, но хората не знаят това. Не само у нас, в цял свят болните с някои видове гломерулонефрити се откриват едва когато дойде необходимост от диализа. В развитите страни едва 30 на сто хората с високо кръвно налягане са с добре контролирана хипертония. Останалите пият някакви хапчета, но не следят кръвното, не ходят периодично на профилактични прегледи, не променят дозата на лекарството според стойностите на артериалното налягане. И в крайна сметка тази хипертония допълнително „бичува” бъбрека и се стига до бъбречна недостатъчност.

Не само при „непослушно” кръвно налягане, а въобще при поява на този симптом. Дори някои лекари много често не се досещат, че именно бъбреците могат да са причина за хипертонията. А е задължително да се изследва урината, за да се изключи бъбрекът. Много често, години наред човек е с високо артериално налягане, а причината не се търси. Така се изпуска моментът, когато бъбречното заболяване е в по-ранен стадии и може по-успешно да се лекува. От друга страна, дори високото кръвно да не е причинено от бъбреците, то ги уврежда. Ако това не се диагностицира навреме, лечението закъснява, уврежданията на бъбрека прогресират и хората идват при нас вече в напреднал стадий на бъбречно заболяване, което не винаги може да лекуваме толкова успешно.

Много е просто – поне веднъж в година да се изследва урината, дори и да нямаме никакви оплаквания. Изследването е евтино – 2 лева, като дори и без направление от личен лекар всеки може да го направи. Урината е „огледало” на състоянието на бъбрека. Особено ако успеем да видим „образа”. За опитния специалист обаче това не е проблем. Урината дава възможност лекарят да се ориентира дали не се касае за някакво бъбречно заболяване.

Самодиогностициране и самолекуване е меко казано неразумно и глупаво. Ако можеше така, нямаше лекарите да учат 6 г., още толкова да специализират и цял живот да продължават да следят специализираната медицинска литература, за да се усъвършенстват. Всеки обаче може да види дали в показателите му има отклонение и ако има, да потърси специалист. Парадокс е, но при нас идват болни с направление за постъпване в болница, с поставена диагноза, без да им е направено обикновено изследване на урина. Как лекарят е сложил диагноза, не е ясно.

Медицината не е готварска книга, по която, за да направиш кекс слагаш брашно, 200 г захар и 1 бакпулвер и т.н. Трябва индивидуално да преценим какъв прием на течности е нужен на човека. Как да препоръчаме на възрастен човек с тежка хипертония и сърдечна и бъбречна недостатъчност да пие 3 литра вода на ден! Той може да получи сериозни усложнения. Нормално е ежедневният прием да е 1,5 – 2 литра. Течностите не са само вода, в тях се включват и чай, супа, сок, таратор и др. Например с една голяма шопска салата също си доставяме течности от зеленчуците в нея. Така че не става дума за 1 бутилка от 1,5 л плюс супи, салата, фреш, айрян. Аз съм против препоръките да се пият 5 литра. Кой може да погълне такова огромно количество! И не е нужно да се пие само минерална или трапезна вода. Водата у нас е хубава – както в София, така и в много други селища. Ако се пие минерална вода, не бива да е високоминерализирана. И е добре да се сменя. Хидратацията е важна, но тя трябва да е съобразена с индивидуалните потребност. На последния Световен конгрес по нефрология в Хонконг се обърна голямо внимание на хидратацията. Недостатъчният прием на течности не е добър, както не е препоръчително и приемане на течности в огромни количества. Има заболявания на бъбреците – възпаления, камъни, при които препоръчваме по-голям прием на течности, но отново е нужна индивидуална преценка. За диетата се отнася същото. Не може 2 месеца да си само на плодове, зеленчуци и вода. Организмът „плаща” за този стрес, защото не сме пригодени да живеем само с чай и плодове, нито само с месо. Това са опасни диети особено за хора с увредени бъбреци. Затова винаги препоръчвам на пациентите умереност в хранителните навици, дори и когато се налага да спазват някои ограничения поради заболявания.