Копърът като илач

Копърът има силно антибактериално действие

Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти. Още древните римляни считали, че той има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си, като горели ароматно масло от копър.

По земите на кан Кубрат древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI в. във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Ползвали го като съставка при приготвянето на любовен еликсир, а също и при предпазване от черна магия.

Стъблата и плодовете на копъра съдържат до 1 процент етерично масло, което придава характерен мирис и особен вкус – сладък и леко парлив. Листата съдържат горчиви вещества, витамин В9 (фолиева киселина), витамин С, витамин Е и провитамин А (каротин).

За лечебни цели служат зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

При безапетитие, ленив стомах, запек, задръжка на газове и колики подобрява апетита, стимулира храносмилането, засилва перисталтиката на червата, облекчава издуването, премахва коликите.

Слабо разширява кръвоносните съдове, увеличава отделянето на урина и понижава кръвното налягане. Благодарение на диуретичния си ефект е полезен при лечение на камъни в бъбреците.

Обладава силни антибактериални свойства и намира приложение като отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Засилва секрецията на млечните жлези при кърмачките.

Бидейки основен източник на калций, забавя загубата на костно вещество и се препоръчва и на жени след менопауза.

Притежава потискащо централната нервна система действие – успокояващо до сънотворно.

Успешно неутрализира свободните радикали и чисти канцерогените.

Ако се яде с мярка, не дразни лигавицата на стомаха и червата. При проблеми с тези органи консумацията му е по-добре да се избягва, защото активните му съставки повишават производството на стомашен сок.