Недостиг на вода и магнезий трупат камъни в бъбрека

Сравняват изкарването на камъка с раждане

Наближава времето за отпуски. А една бъбречна криза може да срине плановете за чудесно прекарване на планина или море. Не дай Бог да се случи по време на път или когато вече сме пристигнали в курорта. Който не го е преживял, той не знае какво е. Мнозина сравняват изкарването на камъка с раждане.

Един пример от форумите в интернет:

При мен бъбречните кризи болят много повече от раждането. Три пъти съм раждала, но такова чудо като бъбречната криза няма! От 5-и клас съм с песъчинки, после и камъни в бъбреците. Какъв е тоя мой организъм – образува си камъчетата и като достигнат определена големина, ги изхвърля. Така вече 10 години. В годината имам поне 3 – 4 силни бъбречни кризи с различна продължителност и сила на болката. Когато камъкът е по-голям, настава страшното... Лежала съм 10 дни с неистови болки, при които съм получавала гърч. Насинявала съм си ръцете от хапане, за да не викам от болка въпреки системите. За повръщането няма да говоря – то си е задължително.

Причините за образуване на камъни в бъбреците наистина са многообразни. Недостатъчният прием на течности предразполага за сгъстяване на урината, дразнене на тъканите, отлагане на соли в бъбреците. Усилената работа в горещините също обезводнява организма и допринася за камъните. Обилното потене освен до изсушаване на тялото води и до значителни загуби на магнезий. А магнезият държи в шах калция. Мястото на калция е в клетките. По-ниските нива на магнезий позволяват на калция да излиза от клетките и да се отлага на неподходящи места. В бъбреците той образува калциеви оксалати и фосфати, по костите – шипове, в окото – перде. Над 68 на сто от съвременните хора не приемат достатъчно магнезий с храната и това логично води до образуване на камъни. Следваща причина – прекомерната консумация на месо и недостигът на пресни плодове и зеленчуци. В едни случаи това може да доведе до подагра, в други – до образуване на уратни камъни. Още може да се изброява, но и казаното дотук е достатъчно да се направят изводи и изготви план за предпазване от бъбречнокаменна болест.

И така, колко вода трябва да се пие? Стандартното количество вода, необходимо за нормалното функциониране на системите в нашия организъм, е два литра на ден. Известно е, че голяма част от хората в средна и напреднала възраст консумират до 600 мл дневно, което е крайно недостатъчно.

Друга честа грешка е, че с храната приемаме малко магнезий. Това се отнася за 68 на сто от българите. Този микроелемент може лесно да се набави, като пием по 1/2 чаена лъжичка английска сол на ден или го приемаме във вид на шумящи таблетки. Източници на магнезий са всички зелени храни – лапад, спанак, маруля, къдрава салата, магданоз и т.н., чесън, слънчоглед, коприва, бирена мая, гъби, миди, заешко месо. Много добър препарат е Magnerot. Той съдържа 500 мг магнезиева сол. При активен спорт, работа, свързана с обилно потене, са ни нужни по-големи дози магнезий, например 2 – 3 пъти дневно по 1/2 чаена лъжичка магнезиев сулфат, 2 – 4 пъти по една таблетка Magnerot и т.н.

Ефектът на магнезия се засилва от прибавянето на витамин В6. Два пъти дневно по 1 таблетка от 25 мг е оптимална доза. Този витамин, освен че заедно с магнезия предпазва от бъбречни камъни, спасява жените от пременструален синдром, а мъжете предпазва от уголемяване на простатата.

Калцият е друг минерал, който не достига. Той трябва да се приема в йонизирана форма, която се усвоява по-лесно от организма. Като осигурим добър калциево-магнезиев метаболизъм, ще постигнем добра профилактика не само на бъбречнокаменната болест, но и на атеросклерозата, пердето, шиповете и ритъмните нарушения на сърцето.

За да е пълна профилактичната програма, е добре да приемаме витамин D3 (в периода октомври – март включително) и да прекарваме поне 1 час на ден навън, като се възползваме от слънцето. Добър източник на калций са киселото мляко, изварата, сиренето. Дребната риба, като цацата, която може да се консумира с костите, също е добър негов източник.

Пресните плодове чистят организма

Голяма порция пресни плодове и зеленчуци всеки ден може да спаси от уратни камъни. Препоръчаната от Световната здравна организация доза е половин килограм ежедневно. Фибрите, които те съдържат, подпомагат очистването на организма от холестерол и нежелани отлагания, а минералите и микроелементите в йонизиран и лесно усвоим вид поддържат минералното равновесие в организма.

Така само с промяна на храненето и с добре подбрано меню не само спасяваме тялото си от бъбречни камъни, но работим за по висок тонус и работоспособност.

Хомеопатия облекчава спазъма

Ако се стигне до бъбречна криза, много ефективна е хомеопатията.

В повечето случаи Nux vomica 5 CH е достатъчна за преодоляване на спазъма. Приемат се по 5 гранули през 15 – 30 – 60 минути. Щом състоянието се подобри, приемът се разрежда. Може да се редуват Nux vomica и Calcarea carbonica.

Calcarea carbonica 15 CH също помага за преодоляване на спазъма и болката. Приема се като Nux vomica. Потенцията 15 СН е подходяща при бъбречни кризи, а 9 СН – за стопяване на калциеви фосфати и оксалати.