Спешни мерки за имунитета след болест

Лукът дезинфекцира бронхите, втечнява гъстите секрети

Когато човек се разболее от грип или банална простуда, отпада, сковават го мускулни и ставни болки. Често стомашно-чревният тракт се бунтува, а скалата на термометъра упорито не иска да покаже стойности под 37°.

И ето че най-после се появяват заветните 36.6°. Завършила ли е битката за здраве? Много често – не. Отслабената имунна защита след вирусно заболяване може да стане причина за усложнения, нерядко те може да са доста опасни.

Най-чести последици са пневмониите и бронхитите, а при малки деца и най-вече при бебета – бронхиолитите. Следват ги отитите, синуитите. При тежко протичане на грипа може да се развият миокардити и други възпаления, които засягат сърцето. Може да пламнат и задрямали уроинфекции, като цистит, пиелонефрит и др.

Първата задача е грипът и вирусните заболявания да се лекуват бързо и ефективно. Връщането на работа да стане едва когато сме напълно здрави, защото ако, образно казано, пламъкът на болестта не е загаснал напълно, от въглените под пепелта може да се разгори още по-буен огън.

За стабилизиране на белите дробове с чудесен ефект е лученото вино. Най-целесъобразно е хората с хронични белодробни заболявания да го прилагат още в началото на есента, например от месец октомври, но за практически здравите не е късно да проведат лечебен курс с 3 – 4 бутилки бяло вино и по средата на зимата. То се приготвя лесно. На ситно ренде се настъргват 200 г кромид лук (по-ефикасен е червеният). Добавят се 100 г чист пчелен мед и 750 мл бяло вино. Тази смес трябва да престои 5 дни, след което се прецежда, а остатъкът се изстисква през тензух. Приема се 2 – 3 пъти дневно по 30 – 50 мл.

Лукът съдържа фитонциди и дезинфекцира бронхите. Освен това втечнява чудесно гъстите секрети.

Втора рецепта, подходяща и за деца. Купува се черна ряпа. Отрязва се капак, както при рязането на диня. Издълбава се малко от ряпата и в издълбаното се поставя пудра захар или мед. Ряпата се поставя в подходящ съд, например буркан, за да не се търкаля. Когато се образува сок, изпива се. Ряпата се зарежда отново и така, докато пуска сок.

Острата фаза на грипа и на всяко простудно заболяване продължава няколко дни. Последствията от дейността на вируса обаче може да се усещат месец и дори по-дълго след преболедуването. Човек отпада, губи сили. При много от преболедувалите се наблюдават обща слабост, бърза умора, лесна раздразнителност, нарушения на съня, честа смяна на настроението, склонност към плачливост. Лекарите наричат това състояние астено-адинамичен синдром или синдром на следвирусната астения.

Работата се състои в това, че болестта не се състои само от клинични симптоми. По време на боледуване в тялото се променя нормалното протичане на много биохимични процеси, образуват се токсини. И те се нормализират доста по-късно в сравнение с хремата, гърлобола, треската. Помага билков чай за подкрепа на силите. Смесват се по 50 г бъзов цвят, мащерка, мента, петопръстник, листа от ягода и се добавят 30 г сладък корен. Две супени лъжици от тази смес се запарват 10 минути в половин литър вряла вода. Чаят се прецежда в термос. Пие се топъл. Добре е да се подслажда с мед, да се добавя лимонов сок.

Пийте китайски лимонник или златен корен

Природата ни дава подкрепа с група растения, които имат меко стимулиращо действие. Те на практика нямат нежелани странични ефекти дори при продължителна употреба, т.е. към тях няма привикване. Адаптогените подобряват устойчивостта на тялото при тежки условия. В тази група са женшенът, китайският лимонник, златният корен, леузеята.

Чистите и комбинирани препарати от женшен могат да се пият профилактично. Дозата е един флакон дневно, оптимална – два, а в условия на стрес или по-тежко протичащ грип се препоръчват и по 3 – 4 флакона дневно. Може да се използва и натуралният корен. Отчупва се парченце колкото царевично зърно, дъвче се и се преглъща. Дозата може да се повтори и потрети.

Други общоукрепващи билки са офика, бъз, шипка, арония. На първо място от билките, които стимулират имунитета, е офиката. Тя има изразен лечебен ефект върху белия дроб. Сушени плодoве от офика може да се счукват и добавят към билковия чай в доза 1 – 2 чаени лъжички за всяка чаша билков чай. С универсално възстановително действие са бъзовите плодове. Шипката е ценен източник на витамин С. Да не се забравят още касисът и аронията. Всички те могат да се консумират под формата на чай, сиропи, мармалад. Сок от малини, арония, къпини се продава в по-големите магазини. Те са приятно и полезно кръвоочистително средство, което същевременно тонизира и укрепва имунитета. Към този списък е и копривата, която има и антибиотични свойства.

Aлоето чисти кръвта

Алоето чисти кръвта, стимулира имунната система и укрепва организма. Затова помага при цистити и гъбични инфекции. В народната медицина се използва и при лечение на тумори. Сериозни научни изследвания на клиника „Мейо“ потвърждават ефективността му при запек, псориазис, генитален херпес и дерматит. Продължават проучвания на лечебната му сила при диабет тип 2, кожни изгаряния, афтозен стоматит и СПИН.

В минералния състав на алоето влизат микроелементите кобалт, цинк и мед. Кобалтът е важен за изграждане на хемоглобина, затова растението се препоръчва при анемии. Цинкът е средство за укрепване на имунната система. Помага на хора, склонни към чести простуди, синузит и хронични бронхити. Медните соли в месестите му листа пък предпазват от автоимунни реакции.

Алоето има и 2 уникални съставки – ацеманан и алантоин. Ацемананът е дълговерижна въглехидратна молекула с белтъчно ядро. Човешкият организъм го синтезира, но само до пубертета. След това трябва да се добавя с храната, защото е важен за имунитета – активира имуномедиатори като интерлевкин 1. На това се дължи противораковото действие на алоето според американски изследователи. Клиничните изследвания обаче са в самото начало. Ценното вещество си набавяме още с билката женшен и с месо от акула. Другата полезна съставка на алоето – алантоинът, не се синтезира от организма на човека. Затова трябва да я набавя с храната. Алантоинът има мощни антиоксидантни свойства, пази клетките от окислителния стрес, обезврежда токсичните продукти и стабилизира клетъчния цикъл. С други думи работи като имуностимулатор.

Рецептата за жлъчно-чернодробни заболявания и тумори е на акад. Филатов. 3 – 5-годишно растение се държи на тъмно място, без да се полива в продължение на една седмица. Вземат се 150 г от листата, счукват се или се смилат и се смесват с 250 г пчелен мед и 350 г силно (17°) червено вино (такова вино се намира трудно и затова може да се използва обикновено червено вино и да се подсили със 100 г водка). Държи се на тъмно и хладно място една седмица. Приема се по една супена лъжица 3 пъти на ден около половин час преди ядене.

В аптеките се продава и сок от алое. За възрастни се приема 2 – 3 пъти по една супена лъжица, за деца – 2 – 3 пъти по една чаена лъжица.

На арабски „алое“, или saber, означава 'търпение'. Тъй като растението е символ на издръжливост, нарекли изсушения сок от алое сабур. Той се получава от сока на алоето, след като водата се изпари. Взема се сутрин на гладно с малко вода бучка колкото грахово зърно или 1/8 чаена лъжичка, ако се е разтрошил. 10 дни се взема, 10 дни не се взема. Приемът се прекратява и по време на менструация, защото може да засили менструалните кръвоизливи.