Специален фонд обезщетява пациенти за лекарска грешка

- Г-жо Дариткова, само за две седмици се чу за 4 шокиращи медицински случая със съмнения за лекарска грешка. Ще предприеме ли някакви мерки здравната комисия?

- Професионалната дейност на лекарите е обект на засилен интерес от страна на обществото, особено през последните седмици с оповестените от медиите трагични случаи. Темата за лекарските грешки заслужава сериозно внимание, тъй като създава недоверие в здравната система. Като представители на законодателната власт още в началото на мандата, отчитайки важността на контрола на качеството и безопасността на медицинското обслужване, създадохме агенцията „Медицински одит“. Тя функционира от миналата година и вече отчете значително увеличение на обема на проверките. Факт е, че медиците са контролирани и от други институции – НЗОК, РЗОК, РЗИ. Но този контрол не се отрази съществено на качеството на медицинската дейност, може би защото донякъде се формализира и отразява документното изражение на работата. Съмнението за лекарска грешка иска много точна професионална преценка на случая. Затова смятам, че трябва да се реализира идеята при подобни инциденти предварителното проучване да се извършва от агенцията за медицински одит и на следващ етап да се включват разследващите органи. Друго важно условие за по-качествено здравеопазване е информираността на пациентите за това какво могат да очакват от системата. В тази връзка ние сме готови на предварителен етап с обещания закон за правата и задълженията на пациентите.

- Какво ще бъде заложено в него?

- С този закон ще се уреждат защитата на правата на пациентите и последиците за тях при неизпълнение на задълженията им. Целта на този закон е да се създадат отношения на доверие между пациента и изпълнителите на медицинската помощ, като се опазват животът, здравето и достойнството му. Ще се регламентира присъствието на пациента на всички нива на здравната система. Важно отражение ще има проблемът с получаване на достатъчна и достъпна информация от гражданите за същността на оказваната им медицинска помощ, така нареченото информирано съгласие.

- Но например в случая в Своге с младата жена в будна кома има пропуски в документите, доказано е от „Медицински одит“. Какво е могла да направи тя?

- Не мога да коментирам конкретния случай. В медицинското съсловие има известно недоволство от голямото количество документация, която трябва да се попълва по изискванията на здравната каса. Но адекватното изготвяне на документите защитава и лекаря, и пациента. Когато се практикува медицина, винаги има риск от настъпване на усложнения. Те са описани в литературата и добре подготвеният специалист може да ги предвиди и да реагира. В този смисъл е много важно да се прави разлика между лекарска грешка и оправдан медицински риск.

- Ще се запознаете ли с резултатите от проверките на агенцията по последните няколко случая?

- Обикновено жалбите на гражданите във връзка с неблагополучията на здравната система се изпращат и до комисията по здравеопазване в парламента. Така можем да се запознаем с проверките и констатациите на изпълнителните органи. Но може би ще бъде добър повод покрай приемането на закона за правата на пациента да направим отново дебат за това какви са причините за станалите известни случаи на лекарски грешки. Имаше вече няколко обсъждания по темата, но разговорите се концентрираха около статистиката, наказанията и последствията. Много важна е адекватната реакция на лекарското съсловие, защото практикуващите медицина са заинтересувани от детайлния анализ на случаите. За правещите политика в здравеопазването също е важно да разберат дали има грешки в системата или в работещите в нея. Преди време се роди идеята да се направи регистър на лекарските грешки. Признавам, че тогава смятах ,че обикновената регистрация няма да бъде особено полезна. С течение на времето обаче мнението ми се промени. Сега смятам, че един такъв регистър с детайлно проучване и отражение на всеки клиничен случай, причини, усложнения, последствия ще бъде много информативен. Много е важно да се учим от своите и чуждите грешки. Ако се възприеме идеята, трябва да уточним кой ще води регистъра.

В новия закон е заложено и още нещо – създаването на обществен съвет за правата на пациентите към министъра на здравеопазването. Може евентуално в ангажиментите му да се разпише изготвянето на такъв регистър на доказаните лекарски грешки.

- Каква ще е функцията на този съвет?

- В него ще влязат съсловни и пациентски организации, представители на министерства. Този съвет ще наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациентите, ще дава становища за нормативни актове и приложението на нормативната уредба, касаеща пациентите. Това ще е пациентският коректив на системата.

- А обмисля ли се някакво обезщетение за жертвите на лекарски грешки?

- По досега действащото законодателство обезщетения се изплащат след приключила съдебна процедура. Имаме идея, подкрепена от пациентските организации, но на този етап сме на ниво обсъждане. Обмисля се да се създаде фонд за обезщетение на пациенти. Целта е да се изплащат обезщетения на засегнати, докато трае съдебната процедура за доказване на лекарската грешка, защото обикновено това отнема време.

- Как ще се финансира фондът?

- Точно това трябва да се обсъди тепърва – към коя институция ще е, как ще се финансира, как ще се изплащат обезщетенията, какъв ще е размерът. Това са все големи въпроси, които трябва да бъдат подложени на обстоен дебат.

Наред с всичко трябва да се каже, че пациентът има и задължения, които също ще формулираме. Важен е балансът между правата и задълженията. Защото е общоизвестно, че всеки гражданин може да направи за своето здраве много повече от коя да е система на здравеопазване. И всяка система може да бъде компрометирана от недобросъвестно отношение. В този баланс ще търсим основната философия на закона. В момента всички членове на комисията по здравеопазване разполагат с работния вариант. Очакваме след ваканцията да обобщим мненията и предложенията на народните представители и да задвижим стандартната законодателна процедура.

- И все пак с какво той ще помогне на един човек, станал жертва на лекарска грешка – например на жената с отрязан крак от Русе или в будната кома от Своге?

- Законът ще разпише ясно правото на жалба. И сега пациентите могат да се обръщат към компетентните органи – агенцията за медицински одит, здравната каса, районните здравни инспекции, лекарския съюз. Невинаги в момента гражданите са добре ориентирани. Много често и ние получаваме жалби в комисията по здравеопазване в парламента. Като законодатели чисто практично не може да проследим как наистина са се случвали нещата. Изброените по-горе звена и организации реализират проверките и контрола. В рамките на нашите правомощия ние може да изискаме информация за резултатите от проверките.

- Има ли намаления на лекарските грешки, откакто работи медицинският одит?

- Тъй като агенцията функционира от миналата година, не можем да отчетем тенденция в броя на проверките. Регистър на медицинските грешки на този етап липсва. Едва ли има намаление на проблемните случаи, предвид това, че не сме променили съществено начина на функциониране на системата.

- Колко жалби пристигат при вас?

- Почти всяка седмица пристига по една жалба.

- Имало ли е случай на отнемане на права на лекар след проверка?

- Възможност да отнемат лекарски права имат министърът на здравеопазването и Българският лекарски съюз. След като станаха известни резултатите от проверката на случая с починалото дете в ИСУЛ, министърът отне лекарските права на лекуващия специалист. Имаше и съобщения в пресата за подобни действия от страна на лекарския съюз по отношение на друг казус. Наказанията носят възмездие, но не решават проблема. По-важно е да обединим усилията на представителите на медицинското съсловие, пациентските организации, законодателната и изпълнителната власт за усъвършенстване на системата на здравеопазване с фокус върху качеството на медицинската дейност, защото всички сме потенциални пациенти.