Студът увеличава с 48% риска от инсулт

Доплеровата сонография открива промени, които са настъпили в артериалното или венозното кръвообращение на мозъка. Виждат се атеросклеротичните плаки, стеснения в съдовете и запушвания. Това са част от сериозните рискови фактори за исхемичните мозъчни инсулти, които са около 80 – 85% от всички мозъчни инсулти. Кръвоизливите или хеморагичните мозъчни инсулти заемат около 15 – 20%. Ролята на доплеровата сонография, разбира се, правена от добър специалист и с качествена апаратура, е изключително важна, защото тя дава възможност да се оцени рискът.

Симптомите на инсулта и на транзиторните исхемични атаки са сходни и трябва да се познават. Внезапно изтръпване на ръка и крак вдясно или вляво, внезапна загуба на силата на крайниците. Може най-неочаквано да настъпи нарушение на говора или на разбирането на речта, което е опасно, защото човек не може сам да реагира или да търси помощ. Внезапно увисване на устния ъгъл и изкривяване на устата. Други признаци са световъртеж, главоболие, повръщане, двойно виждане, които се явяват неочаквано. Пациентите с латентна недостатъчност на мозъчното кръвообращение могат да усетят нарушаване на вниманието и концентрацията, световъртеж, снижаване на паметовите възможности и на капацитета за работа в сравнение с предишни години.

Ако лекарят прецени, се правят и кръвни изследвания, за да се види нивото на кръвната захар, да се направи липиден профил, за да се види нивото на холестерола, оценява се и кръвното налягане. Вземат се предвид всички рискови фактори. Изследването продължава от половин до един час. Личният лекар дава направление за невролог, а той, ако след преглед установи, че има нужда, дава направление за доплерова сонография. Тя се прави на различни апарати. Диагностичните възможности са най-високи при цветнокодираната дуплекс-сонография, където директно могат да се визуализират кръвоносните съдове. Много добре се виждат атеросклеротичните плаки, стесненията, запушванията и това е от помощ за специалиста, който може да профилактира инсулта и той да не се случи. Ако има критична стеноза – висока степен на стеснение, има 2 алтернативи. Едната е операция, другата – разширяване на съда и поставяне на стент. В други случаи може да се предпишат медикаменти. Някои съвременни медикаменти могат да спрат нарастването на атеросклеротичните плаки и дори да ги редуцират. Необходима е комплексна оценка на рисковите фактори и индивидуална препоръка за всеки пациент.

Студът причинява спазъм на периферните съдове, което повишава кръвното налягане. При това възрастни болни с артериална хипертония са по-чувствителни към ниски температури. Повишеното кръвно налягане води до влошаване на мозъчното кръвообращение с последваща мозъчна исхемия.

През зимата имат значение и някои биохимични промени в състава на кръвта. Повишават се холестерол, триглицериди, фибриноген. Настъпва хемоконцентрация, тоест сгъстяване на кръвта. Тези кръвни отклонения показват значителни сезонни колебания, особено при по-възрастни лица. Влошава се мозъчната микроциркулация, което има важен дял в генезата на инсултите.

Десетгодишно проучване сред 1 милион население сочи, че през зимата рискът от инсулт за мъжете се увеличава с 48%, а при жените с 40% в сравнение с лятото. Едно от обясненията е, че през зимата ядем по-малко пресни зеленчуци и плодове, а повече сол и туршия. Липсата на плодове понижава капацитета на антиоксидантните системи и идва оксидативният стрес за целия организъм, който се добавя към останалите рискови фактори.