СЗО определи четири болести, които ни убиват

Лечението на хиперлипидeмията започва с диета

Четирите най-сериозни болести в световен мащаб, от които не само страда човечеството, но и довеждат до най-голяма смъртност, вече са категорично ясни. Те бяха определени от Световната здравна организация (СЗО).

Освен рака и сърдечно-съдовите заболявания, за които няма никакви съмнения, че са най-коварните заболявания, експертите нареждат в списъка още хроничните респираторни болести и диабета.

Близо 53% от мъжете и половината от жените в България са починали през миналата година от незаразни болести – онкологични заболявания, инфаркти и инсулти, болести на белите дробове и диабет, сочи доклад на СЗО. В мащабното изследване са включени профилите на още 192 държави във връзка с незаразните заболявания.

Според данните близо 66% от смъртните случаи у нас, причинени от незаразни заболявания, са свързани с нездравословното меню на българина. Същевременно, оказва се, само 10 на сто от сънародниците ни спортуват.

Най-много са починалите от рак – 17 на сто, от различни видове наранявания и травми – 4%, от диабет – 2%, от респираторни заболявания – 2 процента.

От СЗО отчитат като най-голям проблем за здравето на българското население тютюнопушенето. У нас пристрастени към цигарите са 42% от мъжете и 27% от жените.

Друга причина за смърт, причинена от незаразни болести, е наднорменото тегло – 63 на сто от мъжете и 53 на сто от жените у нас страдат от болести, които са свързани с излишните килограми. Всеки четвърти българин и всяка трета българка са физически неактивни, сочат данните на СЗО.

Като следствие 52.6% от мъжете и 50% от жените у нас страдат от болести на сърдечно-съдовата система. По данни на НСИ през годината на проучването на СЗО у нас са починали общо 110 523 души, от които 58 303 мъже и 52 220 жени. Близо 72 хил. българи са умрели от болести, свързани с органите на кръвообращението.

Кога холестеролът става опасен

Не само високият, но и прекалено ниският холестерол е рисков за здравето.

Стойности на добрия холестерол под референтните граници се смятат за много по-сериозен рисков фактор за атеросклероза, отколкото високият LDL холестерол. И ако лекарите ни препоръчват да поддържаме общия под 5.2 mmol/l, а LDL под 3.4 mmol/l, то за мъжете HDL трябва да е над 1.0 mmol/l, а за жените – поне 1.3 mmol/l.

Лошият холестерол е рисков фактор за сърдечни заболявания. Когато нивото на триглицеридите стане прекалено високо, се увеличава опасността от развитие на съдържащи холестерол депозити (плаки) в кръвоносните съдове. С течение на времето те причиняват стесняване и запушване на съдовете и увеличават риска от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.

Измервайте холестерола си поне веднъж годишно.

Д-р Росен Икономов, завеждащ отделението по неврология в МБАЛ „Софиямед“: Хипертонията се лекува цял живот

Д-р Икономов, не е тайна, че ние, българите, сме сред водещите в Европа по хипертония, не са малко у нас и случаите на мозъчни инсулти. На какво се дължи това?

За съжаление ние сме дори на едно от водещите места в света по смъртност от мозъчни инсулти. Медицината съвсем не е безсилна. У нас има достатъчно и модерни медикаменти за лечение на високото артериално налягане и профилактиране на мозъчните инсулти. Причините са комплексни. Една от тях е относително ниската здравна култура на българина.

В ХХI век?

Да, в ХХI век. Заявявам го смело, защото 22 години се занимавам с неврология и мозъчни инсулти. Като цяло нашият сънародник трудно проумява опасността от високото кръвно налягане и необходимостта да го лекува без прекъсване, постоянно. Лечението на хипертонията се осъществява в продължение на целия живот. Тя не изчезва като заболяване. Затова лекарствата трябва да се пият непрекъснато. В определен момент те се оказват недостатъчни, трябва да се коригират, да се сменят с други или дозата им да се увеличи. Медикаментите се пият постоянно, те не действат веднага. Ефектът от тях се проявява след 7 – 10 дни. Необходимо е търпение от страна на пациента, да се отиде на консултация при кардиолог. Според състоянието на болния и резултата от лечението специалистът преценява дали се налага смяна на медикамента, на дозировката или е необходимо той да бъде комбиниран с още едно лекарство.

Един от много сериозните рискови фактори за мозъчните инсулти е хиперлипидeмията – повишеният холестерол в кръвта. Това заболяване също е за цял живот. То е генетично обусловено.

Излиза, че ако пием много червено вино и хапваме мазни пържоли без притеснение, ще вдигнем холестерола.

Истината за зависимостта на холестерола от тежката храна, пиенето и наднорменото тегло е относителна. Има хора, които си хапват на корем мазни храни, пийват си, но холестеролът им е съвсем леко завишен и дори съвсем в нормите. Други пък пазят постоянно диети, стараят се да водят здравословен начин на живот, дори не приемат животински мазнини, но са с висок холестерол. Това показва, че той се дължи предимно на генетичната обусловеност. Разбира се, голямо значение има и начинът на живот, така че не е препоръчително да похапваме смело мазни пържоли. Лечението започва с диета, а ако няма ефект, се включват и медикаменти.

В какви стойности холестеролът се счита, че е в нормални граници?

Те се коригират непрекъснато от СЗО, но към момента се приема, че 5.00 – 5.20 са относително нормални стойности. При болни, прекарали вече сърдечен инфаркт, тези нива трябва да бъдат още по-ниски.

Освен масираните инсулти се случват и микроинсулти. Често пъти човек дори не подозира, че ги е прекарал. Оставят ли те отражение в човешкия организъм, или отшумяват от само себе си без последствия?

В много случаи, ние, лекарите, правейки изследвания на един или друг пациент по друг повод, откриваме в мозъка му следи от прекарани микроинсулти, за които той дори не подозира. Когато те са изолирани, няма как той да разбере за тях. Затова те се откриват случайно.

Какво означава изолиран инсулт?

Няма инсулт, който да протича без симптоми. При някои от тях обаче те са леки, елементарни, човек не им обръща внимание. Такива признаци могат да бъдат главоболие, световъртеж, замаяност, залитане. При тях обаче обикновено хората не търсят лекарска помощ.

С подобни симптоми протича и хипертоничната енцефалопатия в резултат на хипертонична криза. С натрупването на такива инциденти започват да се проявяват и постоянни симптоми, изразяващи се в нарушение на паметта, понижена концентрация, човек започва да се справя трудно с всекидневните си задачи, дори започва да не разбира филма, който гледа, или да му се губят героите в книгата. Същевременно световъртежите и замаяността стават по-чести и продължителни. Едва тогава човек започва да търси лекарска помощ при невролог. Обикновено след такива оплаквания скенерът показва микролезии – миниатюрни увреждания на мозъка в резултат на преживяни в миналото инциденти.

Лечими ли са тези миролезии?

Не, те не могат да бъдат излекувани. Мозъкът е единственият орган в човешкото тяло, който не се възстановява след увреда. При загиването на мозъчни клетки се развива съединителна тъкан, възстановяването е невъзможно.

Защо обаче някои хора започват да се оправят след тежък инсулт?

Защото съседни части на мозъка започват да поемат функциите на увредената част, но загиналата тъкан остава мъртва завинаги.

Какво може да направи човек, за да намали появата на микроинсулти?

Основното е да не се пренебрегва профилактиката, особено при наличието на рискови фактори: високо кръвно налягане, диабет, наднормено тегло, тютюнопушене, аритмия, сърдечни и кръвни заболявания.

В какво трябва да се изразява тази профилактика?

Основното е контрол и лечение на артериалното налягане, високия холестерол, диабета и на сърдечните заболявания, ако човек страда от тях. Същевременно трябва да бъде намалено наднорменото тегло, а тютюнопушенето да се спре. Ако всички спазваме тези изисквания, само за 5 – 10 години броят на инсултите в България ще намалее значително.