Тест за имунитета

Сезонът дава възможност да си набавим витаминен запас с „живи“ храни

Предтечите на истинския грип повалиха мнозина – от септември тръгна атаката на ентеровирусите. Тя обаче преминава далеч по-нежно в сравнение с новия грип „Масачузетс”, който се задава.

Малшанс е, че в топлата есен ни изненада семейството на ентеровирусите. Най-актуалните „виновници” са ехо и коксаки, срещу които няма ваксина. Причиняват най-различни заболявания. Най-често грипоподобни, краткотрайно повишаване на температурата, херпангина и фарингит. Не са особено опасни, нито така мъчителни като грипа. Заболяванията минават за 3-4 дни, без усложнения. Човек обаче се чувства разбит, може да качи температура. Гърлото е болезнено и възпалено. Децата повръщат. А във втората фаза на болестта хремата се усилва и се явява кашлица. Друг вариант протича със стомашно разстройство – остри болки режат стомаха, а позивите за посещение на WC-то са мъчително много. Това продължава няколко дни и дори без специфично лечение неразположението преминава. Заедно с това се активизират и респираторни и парагрипни вируси, които ни повалят лесно в променливото време. Тяхното семейство е многобройно – над 200 вида. Резките амплитуди в температурата ни правят по-уязвими. От друга страна заразата е изключително прилепчива. Предава се лесно от човек на човек, както и с предмети от първа необходимост – дръжката на телефона, клавиатурата на компютъра, мобилния. Особеност на тези вируси е, че са устойчиви в околната среда, затова хората боледуват масово. Твърди се, че заболяванията са безобидни и без лечение минават за 7 дни, с лечение за седмица. И сякаш с това всичко приключва.

Проблемът е, че предтечите на грипа сриват имунитета, и то във време, когато опитваме да го „бетонираме”, за да посрещне достойно атаката на истинския противник – вируса на грипа.

Сезонът дава възможност да наваксаме и да си набавим витаминен запас не с таблетки и добавки, а с „живи” храни.

Многообразието от оранжеви и червени зеленчуци и плодове ни го гарантира. Започваме с „уволнените” от менюто храни, без да си налагаме забрани, и е добре след преболедуване да ревизираме храните, които слагаме на масата. Това е стратегия и за здравите, които да не боледуват през зимата. Малцина знаят, че бялата захар е смърт не само за фигурата, но и за имунитета. Тя блокира специфични ензими, които изграждат имунните тела. Враг №2 са мазнините.

Докато белтъчната храна е донор на имунитет. С тези знания може рационално да направим разумния хранителен баланс. Така хем ще ядем вкусно, хем ще дадем вътрешни сили на имунната защита.

Студените месеци реорганизират и имунните функции. А те са в пряка зависимост от храната. Наричат го още „сервиран” наготово имунитет, най-ценен помощник са животинските белтъци. Те съдържат есенциалните и незаменими аминокиселини, които влизат в състава на имунните тела. И ако ние си доставяме пълноценен белтък, като консумираме месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, организмът непрекъснато ще синтезира тези имунни тела, които го защитават. Животинските храни дават и антиоксидантите, витамините А, С, Е са с мощно въздействие и по сложен механизъм укрепват имунитета. Водноразтворимите, като C, В6, В12 и фолиевата киселина, също ни осигуряват защита. От минералните вещества най-мощно действие имат селенът, цинкът, желязото. Може да си ги набавим лесно с храната и най-вече с животинските продукти. Те дават освен чист белтък и микроелементите, от които имаме нужда.

Растителните храни и ядките пък са източник на вит. Е. А пълнозърнестите и зелените листни зеленчуци доставят фолиева киселина, вит. С, селен.

Жълто-оранжевите зеленчуци – моркови, чушки, тиква, са богати на каратиноиди, на провитамин А, които са важни за имунната защита. Палитрата от микроелементи пък идва от варивата - фасул, леща, соя. Бобовите храни осигуряват най-ценния растителен белтък. Заедно с това съдържат мед, цинк, желязо.

Сярата е особено ценна за имунитета, защото изгражда ензими, отговорни за имунните функции. Доставяме си я с лук, чесън и праз. Затова прадедите ни не са сядали на масата без стрък пресен лук.

Българският патент – лактобацилус булгарикум. Съдържащите се в киселото мляко лактобацили градят имунна бариера в тънките черва. Именно оттам вирусите и бактериите пробват да влязат в клетките. И ако там отбраната е мощна, няма как да я пробият и да заразят организма. Така че заедно с плодовете и зеленчуците не забравяйте и кофичка кисело мляко на ден.

Забравете мазните храни. Те пречат на естествения имунитет. Яжте балансирано, за да не трупате излишни килограми. Известно е, че дебелите хора са със слаб имунитет. Мазнините в тялото акумулират токсични вещества и от околната среда, които допълнително увреждат имунните функции. Затова дебелите са по-уязвими от вирусите и боледуват по-тежко.

Акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН: „Масачузетс“ е нов щам, но не е изненада

Акад. Гълъбов, ще има ли изненади с грипа тази година? Само един от щамовете е нов – В „Масачузетс”. Той е тип В – ще има ли сила да направи епидемия?

Новите щамове, които се очаква да циркулират през този сезон, се виждат от състава на ваксините. Още на 8 март седмичният епидемиологичен бюлетин на Световната здравна организация съобщи състава на ваксините. Референтните лаборатории по грип в цял свят препоръчват тези щамове да бъдат включени в противогрипните ваксини за сезона 2013-2014 г. в Северното полукълбо. На първо място отново ще е така нареченият свински грип, който познаваме още от 2009 г. – това е А „Кали-форния” H1N1.

Вторият представител на тип А е H3N2 – „Виктория”, чийто прототип е от 2011 г., но сега вероятно ще е малко по-различен. Третият представител е от тип В „Масачузетс” от 2012 г. и действително е нов. Какво ще бъде участието му в епидемията никой не знае.

Той е тип В, би ли могъл да направи епидемия?

Обикновено В-щамо-вете са отговорни за 3-5% от общия брой заболявания. Така е било винаги в историята на грипа. Грипният вирус А има основна роля във всяка епидемия. Миналата година и през 2011 г. обаче грипният вирус В се прояви необичайно. Той беше в основата на епидемията. И близо 25% от заболяванията се дължаха именно на него. Така че прогноза не може да се прави.

Заболяванията, които причиняват грипни щамове А и В, не се различават. Клиниката е една и съща. Отдавна не сме имали разпространение на А H3N2. От 1968 г. този вид е причинител на над 90% от заболяванията от грип.

Започна да се дискутира в бъдеще ваксините да не са 3-, а 4-валентни. Какво налага това?

Никъде в препоръките на СЗО това не е написано.